„Проповед на свети Йоан Кръстител" е картина на нидерландския художник
Питер Брьогел Стария. Нарисувана е около 1566 година. Намира се в Музея
за изящни изкуства в Будапеща.
Описание и история
Брьогел често е използвал вплитането на библейски теми, като помощно
средство в сюжета на картините, с което е искал да покаже селския живот
такъв, какъвто го е познавал. Тази картина е характерен пример за това.
Вниманието на зрителя първо е привлечено от пъстрото разнообразие на
персонажи в предния план, които всъщност са най-отдалечени от центъра на
сюжетното действие - проповядващия свети Йоан Кръстител. Впоследствие
погледът се насочва към дълбочината на развития пейзаж го
... Читать дальше »
През 1850 г. Бугро печели Римска премия със своята творба „Зенобия,
намерена от овчари на бреговете на Араксес". Неговата награда е престой
във вила Медичи в Рим, Италия, където в допълнение към официалните уроци
той може да изучава от първа ръка ренесансовите творци и техните
най-велики картини.
Зефир (на гръцки: Ζέφυρος) в древногръцката митология е бог на западния
вятър. Син е на Астрей (звездното небе) и Еос (богинята на зората).
Според легендите е господствал в източната част на Средиземно море.
Зефир е топъл вятър, макар че често носи със себе си дъжд и бури, но в
западните части на Средиземно море почти винаги се явява лек и приятен
вятър. Оттук идва и разликата в представите на древните гърци, които го
считат за един от най-силните и стремителни ветрове и римляните, чиято
представа е за ласкав и приятен вятър. Негова съпруга е ората Флора,
олицетворението на пролетта. Зефир е изобразяван като младеж с крила.
Богът на ветровете се появява и в творчеството на А. Бугро, който е
френски живописец, представител на академизма и реализма. Картините му
са реалистични и със силен акцент върху красотата на женското тяло. В
картината му „Флора и Зефир” тов
... Читать дальше »
Комедия дел арте (на италиански Commedia dell'arte, „професионална
комедия") е театрален жанр, който се развива в Италия през XVI век от
пътуващи трупи.
Представленията на комедия дел арте се
основават на т.нар. кановачо, съвсем условен сценарий-канава, по който
актьорите импровизират. Актьорите обикновено се специализират в една
роля и я играят през цялата си кариера. Комедията има типични персонажи,
всеки от които се отличава не само по характера и задължителната си
маска, но и по облеклото и диалекта си, недвусмислено сочещ произхода на
героя. Така например лъжливият слуга Арлекино е от Бергамо, оттам е и
свадливият Бригела, кокетното слугинче Коломбина е от Венеция, откъдето
иде и старият търговец Панталоне, хитрият Пулчинела (Полишинел на
френски или Пънч на английски) е от Неапол, Менегино
... Читать дальше »
Този шедьовър на Ярослав Вешин е купен от настоящия му собственик за
160 000 евро и това прави „Конски пазар в София" най-скъпата картина в
България. Притежателят държи да остане анонимен за широката публика.
Вешин
рисува тържището на атове през 1898-а - само година след като е дошъл в
България. По онова време го вълнуват основно битови сюжети.
Чехът Ян Вацлав Мърквичка, тачен като родоначалник на българската
живопис, рисува прочутото си платно „Ръченица" поне в два варианта.
Единият е изложен в Националната художествена галерия, а другият е в
неизвестност през последните 80 години. Появява се сензационно на търг на
аукционна къща „Аполон и Меркурий" в края на 2008 г. и е
откупен за 75 000 евро от бизнесмен. Името му се пази от организаторите
на наддаването по-добре от държавна тайна.
Мистериозни са и предишните
собственици. Най-напред картината е принадлежала на известен българин,
заминал с указ на Н. В. цар Борис Трети да открие търговско
представителство в Швейцария през 1942-1943 г. Той повече не се
връща у нас. През 1959 г. българска правителствена делегация заминава за
Швейцария. Ръководителят й се среща с емигранта и
го скланя да му продаде картини на Мърквичка и други майстори на четката
срещу златни наполеони. Така вторият вариант на „Ръченица" преживява
соцепохата като притежание н
... Читать дальше »
Артекспертите предполагат, че Мърквичка е рисувал „Оплаквачката" като
ескиз към мащабната „Задушница". Образът на една от тъжителките е
разработен детайлно с маслени бои върху картон с размери 31х23
сантиметра. На търг през 2008 г. цената й скача от
първоначалните 19 900 евро на 32 000.
"Буря в Галилейско море" е картина на холандския художник Рембранд ван Рейн. Това е единственият морски пейзаж на Рембранд.
Нарисувана
е през 1633 г. и до 18 март 1990 г. се намира в музея "Изабела Стюърт
Гарднър" в Бостън, Масачузетс, когато бива открадната.
Картината
представя чудото на Исус, укротяващ буря в Галилейско море, както е
описано в четвърта глава на Евангелието от Марко в Новия завет. Смята
се, че Рембранд е нарисувал себе си в картината — на нея са изобразени
Исус, 12-те му ученици и още един моряк, който гледа към зрителя. Именно
за този образ се счита, че е автопортрет на художника.
Картината
е в неизвестност след обир на 18 март 1990 г., когато преоблечени като
полицаи крадци отмъкват 12 картини от същия музей. Празните рамки на
картините стоят на същите места и до днес.