• Космическа фантастика — „най-класическата" научна фантастика; дълго време е била синоним на научната фантастика изобщо. Събитията в нея се развиват като правило в бъдещето, извън Земята — в Космоса, на други планети, в паралелни вселени.

         Истински характерни произведения на космическата фантастика са романът на Артър Кларк „Една одисея в космоса през 2001-та година", „Немезида" на Айзък Азимов, „Дожность во Вселенной" на В. Савченко, а от съвременните автори - „Контакт" на Карл Сейгън; КК „Старплекс" на Робърт Дж. Сойер, все произведения, в които обект на художественото моделиране са отношенията на Човека и Космоса.

         В „хорър" фантастиката е възникнало цяло направление от сюжети, в които космическото е извор на кошмарни въздействия и същества, като наблягят на „злото, което се освобождава от познавателното любопитство на човека".

• Пътуване във времето — пътешествията с „машина на времето" или с използване на други теории, обикновено описват възможните логически проблеми, до които могат да доведат.
• Военна фантастика — конфликти и бойни действия в бъдещето между или с участието на нации, извънземни, междузвездни бойни сили. Най-често от гледната точка на войник.

          Една от първите и най-известна творба в този жанр е „Звездните рейнджъри" на Робърт Хайнлайн.

• Киберпънк — фантастичните елементи имат кибернетичен характер (изкуствени интелекти, електронни комуникации, биологично-кибернетични връзки…)

          Киберпънк (от кибернетика и пънк) е литературен стил в научната фантастика, който се фокусира върху компютрите или информационните технологии, обикновено съчетан с определен упадък в социалния ред. Фабулата често е за конфликти между хакери, изкуствен интелект и мега-корпорации в недалечното бъдеще на една анти-утопична Земя. Атмосферата на жанра прилича на филмовия ноар. За първа книга от жанра се счита "Невромантик" на Уилям Гибсън. Терминът за първи път се среща в творбите на Айзък Азимов, но като название на литературна творба е под разказа на Брус Бетке — „Cyberpunk!". По-късно литературното движение предизвиква вълна от себеоткриване на голяма маса от хора, които зачеват т.н. киберпънк култура, която се състои от хакери, фрийкъри, рейвъри и сайфърпънкове.

• Пост-киберпънк, Нанопънк — фантастичните елементи са видове пост-кибернетични технологии, респективно нанотехнологии.
• Стиймпънк — фантастичните елементи представляват алтернативни пътища на развитие на науката и технологиите (усъвършенствани парни машини, Стирлингови двигатели, механични или класически електрически технологии).
• Апокалиптична и пост-апокалиптична фантастика — обрисува бъдещи развития на света по време на или след колосални бедствия, променили начина на живот на човечеството (или оцелелите от него).
• Утопия — произведения, които обрисуват бъдещето в позитивна светлина.
• Антиутопия (Дистопия) — произведения, които обрисуват бъдещето в негативна светлина.
• Алтернативна история — произведения, които описват света, какъвто би изглеждал, ако историята се беше развила по друг начин.

          Алтернативната история (на английски: alternative history) е подстил на фантастиката със сюжет, протичащ в свят, чието историческо развитие е отклонение от реалното, такова, каквото го познаваме. Казано в елементарен план тя задава въпроса „Какво би станало, ако развоят на историческите събития бе друг?". По-голяма част от творбите в жанра са базирани на реални исторически събития, характерни социални, геополитически или индустриални обстоятелства, които се развиват по различен начин. Дори е възможно да се приеме, че цялата художествена литература, може да се опише като „алтернативна история". След 50-те години на 20-ти век, този тип литература силно се обвързва с научната фантастика включвайки в себе си паравреме, пътувания между алтернативни истории/вселени, действия причиняващи разделянето на историята на две или повече времеви линии.

         На френски, романите с алтернативна история се наричат uchronie. Този неологизъм е базиран на думата утопия (на английски: utopia - място, което не съществува) и гръцката дума за време - chronos. Uchronie се дефинира като време, което не съществува.

• Квазиистория — произведения, които описват „скритите механизми" зад реални исторически събития; най-често тези механизми имат фантастичен или неправдоподобен характер.