Фантастиката е художествен стил в литературата, киното, музиката, изобразителните и други изкуства, който се характеризира със съществената роля на фантастични елементи — тоест елементи, които не се наблюдават в реалния свят около нас (поне засега), или дори са принципно невъзможни.

Това определение често се смята за неточно или твърде размито. Заради възможността за импровизация в рамките на стила обаче до момента не е предложено по-добро.

Често „фантастика" и „научна фантастика" се разбират като взаимозаменяеми понятия. Тази грешка идва от английския език, където няма термин, еквивалентен на „фантастика", а „fiction" означава просто художествена литература. В повечето други езици, обаче, има еквивалент на думата „фантастика" и научната фантастика, фентъзи, ужасите и другите фантастични жанрове се класифицират като нейни подстилове.

Разделението по подстилове във фантастиката е до голяма степен условно. Много произведения могат да бъдат причислени към повече от един стил; някои трудно могат да бъдат дефинирани в рамките на официално описаните засега стилове, или пораждат нов стил сами по себе си.

Един от начините за разграничаване на подстилове е в зависимост от характера на фантастичните елементи.

• Научна фантастика — при нея фантастичните елементи обикновено представляват научни или технически постижения, и действието най-често се развива някъде в бъдещето.
• Фентъзи — фантастичните елементи представляват вид магия. (Съществува теза, че фентъзито е отделен жанр, изцяло различен от фантастиката.)
• Хорър — произведения, в които фантастичните елементи (в класическия случай паранормални явления — вампири, зомбита, зли мистични сили и пр.) предизвикват страх, преследват или враждуват с протагонистите, и т.н.
• Магически реализъм — смесване на реалистичен контекст с магически или фолклорни елементи.

Съществуват и други разделения — например научната фантастика често бива делена на твърда научна фантастика (набляга предимно на техническата идея, съспенса и острия сюжет), и мека научна фантастика (набляга предимно на вътрешния свят на героите, преживяванията им и отношенията им). Киберпънковите произведения най-често (но не винаги) са и антиутопии. И т.н.