Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Октомври |
Иван Бунин (22 октомври 1870 г. - 8 ноември 1953 г.)
Иван Бунин Иван Алексеевич Бунин е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933 г. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция. Най-значимите му творби са повестите „Село" (1909 — 1910), „Суходол" (1911), които образуват своеобразна дилогия, обединена от обща тема — съдбата на Русия и руския национален характер. Последната му художествена книга „Тъмни алеи" (1943) е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през ХХ век. Ранни години Бунин е роден във Воронеж през 1870 г. и прекарва детството си в имението на своите родители в Орловска губерния. Произлиза от стар помешчически род, но дядо му и баща му пропилавят почти цялото имущество на семейството. Иван Бунин е изпратен в обществено училище в Елец през 1881 г., но трябва да се върне у дома пет години по-късно. Брат му, който има университетско образование, го окуражава да чете руските класици и да пише. През 1887 г. Бунин публикува първото си стихотворение в едно петербургско литературно списание. Първата му стихосбирка „Листопад" (1901) и добре посрещната от критиката. Макар че стихотворенията му следват традициите на парнасизма от ХІХ век, те са обвити с източен мистицизъм и са изпълнени с ярки, внимателно подбрани епитети. През 1889 г. Иван Бунин заминава при брат си в Харков, където работи като държавен чиновник, помощник-редактор на местен вестник, библиотекар и статистик. Той започва кореспонденция с Антон Чехов, с когото стават приятели. Поддържа контакти и с Максим Горки и Лев Толстой. През 1891 г. Бунин публикува първия си разказ в един литературен вестник. С времето той преминава от писане на стихове към къси разкази. Бунин става известен и като преводач. Най-известен е преводът му на „Песен на Хаяуата" на Лонгфелоу, за която получава Пушкинска награда през 1903 г. Той превежда и Байрон, Алфред Тенисън и Алфред дьо Мюсе. Известност От 1895 г. Бунин прекарва времето си между Москва и Санкт Петербург. През 1898 г. се жени за дъщерята на гръцки революционер, но бракът завършва с развод. Въпреки че се жени повторно през 1907 г., връзките му с други жени продължават до неговата смърт. Бунин публикува първото си по-дълго произведение, повестта „Село", когато е на 40 години. Тя представлява мрачно изображение на селския живот с неговата глупост, жестокост и насилие. Острият му реализъм, „героите, потънали дотолкова под средната интелигентност, че едва остават хора", го сближават с Максим Горки. Две години по-късно Бунин публикува повестта „Суходол", завоалирано описание на собственото му семейството. Преди Първата световна война Иван Бунин пътува до Цейлон, Палестина, Египет и Османската империя, като тези пътувания оказват влияние върху творчеството му. От 1912 г. до 1914 г. той прекарва зимите на остров Капри с Максим Горки. Емиграция Бунин напуска Москва след Руската революция през 1917 г. и се премества в Одеса. Той напуска страната с последния френски кораб през 1919 г. и се заселва в Грас, Франция. Там той публикува дневника си, показващ аристократичната му антипатия към болшевишкия режим. За съветското правителство той пише: „Каква отвратителна галерия от каторжници!". По-късно той се противопоставя и на нацизма. Руската емиграция се отнася към Иван Бунин като към доайен на руските писатели в традициите на Толстой и Чехов. Той става първият руснак, получил Нобелова награда за литература (1933). В края на живота си Бунин проявява интерес към съветската литература и дори обмисля възможността да се върне в Русия, подобно на Александър Куприн. Той умира от инфаркт в Париж през 1953 г. Няколко години по-късно е отменена забраната за публикуване на негови произведения в Съветския съюз. | |
| Просмотров: 313 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |