"Който не може да бъде добър в това, което прави, иска да бъде обичан."
"Днес характери явно трябва да се търсят с фенер, а и навярно ще станеш смешен, ако тръгнеш да обикаляш посред бял ден със запалена свещ."
"Днес характери явно трябва да се търсят с фенер, а и навярно ще станеш смешен, ако тръгнеш да обикаляш посред бял ден със запалена свещ."
Роберт
Музил (на немски: Robert Musil) е австрийски белетрист, есеист и
драматург, роден в Клагенфурт (Австро-Унгария) в старо аристократично
семейство на университетски професор.
Известно време следва военни науки, след това точни науки, защита докторат в Берлин (критика на позитивистката епистемология на Ернст Мах). Същевременно следва физика и философия. Освен на науката обаче той се посвещава и на литературата, която постепенно се превръща в негово основно призвание и занимание.
Още първият му роман "Лутанията на възпитаника Тьорлес" (1906 г.) му спечелва уважението на австрийската културна общественост. Следват сборниците с разкази "Единения" (1911 г.) и с есета "Непристойното и болното в изкуството" (1911 г.). От 1914 г. до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели "Три жени" (1924 г.). През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета "Посмъртни творби приживе" (1936 г.).
След националсоциалистическия Аншлус на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия.
Особено подходяща форма за творческия натюрел на писателя се оказва есето. Неговата есеистика е тематично богата и иронична. Но негов "опус магнум" е романът "Човекът без качества", заради който е сравняван с Джойс и Пруст, над който работи две десетилетия, до последния си ден. Първите две части (1930-1932 г.) излизат преди изгнаничеството на Музил в Швейцария, където умира, а финалната е публикувана посмъртно в два варианта - през 1943 и 1952 г., с допълнения, плод на проучвания в архива на автора.
На български език са преведени следните книги: "Лутанията на възпитаника Тьорлес" ("Хр. Г. Данов", 1983 г.), "Три жени" ("Народна култура", 1984 г.), "Неприличното в изкуството" ("ЛИК", 1999 г.), "Фантазьорите" ("Пигмалион", 2003 г.), "Пиеси" ("Рива", 2009 г.).
Известно време следва военни науки, след това точни науки, защита докторат в Берлин (критика на позитивистката епистемология на Ернст Мах). Същевременно следва физика и философия. Освен на науката обаче той се посвещава и на литературата, която постепенно се превръща в негово основно призвание и занимание.
Още първият му роман "Лутанията на възпитаника Тьорлес" (1906 г.) му спечелва уважението на австрийската културна общественост. Следват сборниците с разкази "Единения" (1911 г.) и с есета "Непристойното и болното в изкуството" (1911 г.). От 1914 г. до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели "Три жени" (1924 г.). През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета "Посмъртни творби приживе" (1936 г.).
След националсоциалистическия Аншлус на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия.
Особено подходяща форма за творческия натюрел на писателя се оказва есето. Неговата есеистика е тематично богата и иронична. Но негов "опус магнум" е романът "Човекът без качества", заради който е сравняван с Джойс и Пруст, над който работи две десетилетия, до последния си ден. Първите две части (1930-1932 г.) излизат преди изгнаничеството на Музил в Швейцария, където умира, а финалната е публикувана посмъртно в два варианта - през 1943 и 1952 г., с допълнения, плод на проучвания в архива на автора.
На български език са преведени следните книги: "Лутанията на възпитаника Тьорлес" ("Хр. Г. Данов", 1983 г.), "Три жени" ("Народна култура", 1984 г.), "Неприличното в изкуството" ("ЛИК", 1999 г.), "Фантазьорите" ("Пигмалион", 2003 г.), "Пиеси" ("Рива", 2009 г.).
Писателят е отличен със значимите литературни награди "Хайнрих фон
Клайст" (1923 г.), "Художествената награда на град Виена" (1924 г.) и
наградата "Герхарт Хауптман" (1929 г.).В чест на писателя град Виена учредява литературната награда "Роберт Музил".
На 27 февруари 2009 г. новинарският сайт "Културни новини" публикува съобщение на издателство "Атлантис-КЛ".
Неговото
заглавие е "Премиера на "Човекът без качества" от Роберт Музил", а
подзаглавието - "Калейдоскоп и епопея на епохата, нарисувана в изящен
летописен стил".
Съобщава се, че на 5 март 2009 г. издателството ще представи в кафе-сладкарница "Мати” книгата "Човекът без качества" от австрийския писател Роберт Музил в превод на Любомир Илиев.
Съобщението е изключително подробно и съдържа кратка биография на автора, разкрива значението на романа и неговото съдържание, предлага откъс за автора от послеслова към българското издание на книгата, написан от Алън Тайър, професор по немска и френска литература, отзиви от Милан Кундера, Мирча Картареску, Валтер Бенямин.
Посочва се, че "читателите и почитателите" на Роберт Музил преди премиерата на романа могат да се запознаят с есето на Бисерка Рачева "Един особено тежък случай (Роберт Музил)" от нейната книга "Литературни пространства" (второ издание, Варна, LiterNet, 2007 г.), а непосредствено след премиерата - да прочетат 4 глави от българското издание на "Човекът без качества", както и послеслова към книгата. Есето и послесловът са публикувани в бр. 3 (112) от 2009 г. на Електронното списание LiterNet, благодарение на "любезното" съдействие на издателя "Атлантис-КЛ".
Предлагат се линкове към книги на писателя в книжарница "Книгосвят".
Уточнява се, че изданието ще бъде публикувано в два формата - с твърда и мека корица.
Има линкове и към източници на информация за Роберт Музил на немски и английски език, както и към Amazon.de и Amazon.co.uk.
Съобщението е споделено в социалната мрежа svejo.net.
Съобщава се, че на 5 март 2009 г. издателството ще представи в кафе-сладкарница "Мати” книгата "Човекът без качества" от австрийския писател Роберт Музил в превод на Любомир Илиев.
Съобщението е изключително подробно и съдържа кратка биография на автора, разкрива значението на романа и неговото съдържание, предлага откъс за автора от послеслова към българското издание на книгата, написан от Алън Тайър, професор по немска и френска литература, отзиви от Милан Кундера, Мирча Картареску, Валтер Бенямин.
Посочва се, че "читателите и почитателите" на Роберт Музил преди премиерата на романа могат да се запознаят с есето на Бисерка Рачева "Един особено тежък случай (Роберт Музил)" от нейната книга "Литературни пространства" (второ издание, Варна, LiterNet, 2007 г.), а непосредствено след премиерата - да прочетат 4 глави от българското издание на "Човекът без качества", както и послеслова към книгата. Есето и послесловът са публикувани в бр. 3 (112) от 2009 г. на Електронното списание LiterNet, благодарение на "любезното" съдействие на издателя "Атлантис-КЛ".
Предлагат се линкове към книги на писателя в книжарница "Книгосвят".
Уточнява се, че изданието ще бъде публикувано в два формата - с твърда и мека корица.
Има линкове и към източници на информация за Роберт Музил на немски и английски език, както и към Amazon.de и Amazon.co.uk.
Съобщението е споделено в социалната мрежа svejo.net.
"Тази
знаменита творба на Роберт Музил се нарежда сред великите литературни
шедьоври на XX век, защото разполага с най-привлекателните качества на
един роман: нагледност дори в най-абстрактните разсъждения, забавна
ведрост, която стига до пленителна игривост, глъбинен хумор дори на
най-неочакваните места. И преди всичко: богатство и остроумие в
сравненията и метафорите, каквито световната литература почти не
познава.
"Историята на романа не познава друга творба, в която толкова много място да е предоставено на мисленето. В „Човекът без качества" Музил поставя екзистенциалната диагноза на своето столетие и разширява границите на познанието дотам, че го превръща в интелектуален синтез, какъвто не съм срещал досега в никоя философска или научна творба." Милан Кундера
"За мен Роберт Музил е принц на европейския дух, който мечтае за различна, но не шизофренна Европа." Мирча Картареску
"Роберт Музил е по-умен, отколкото е полезно за него." Валтер Бенямин
На 4 март 2009 г. вестник "Вести" публикува статия [2], в която се казва, че "голямо литературно събитие привлича вниманието в София тези дни. За първи път на български език излиза романът "Човекът без качества" от австрийския писател Роберт Музил", който е "сред авторите със задължително място във всяка национална култура. По света романът му е сравняван само с "Одисей" на Джойс и "По следите на изгубеното време" на Пруст". Уточнява се, че преди години комунистическата цензура е заклеймявала тази книга като "идеологически съмнителна" и поради това не е издавана у нас. Днес, когато това е възможно, издателство "Атлантис-КЛ" е ангажирало за амбициозния си проект "най-авторитетния преводач на немскоезична литература" - Любомир Илиев, член на Европейския преводачески колегиум, носител на национални и международни награди, доказал се е с многобройни преводи на класически и съвременни автори (Лесинг, Гьоте, Шилер, Херман Хесе, Хайнрих Бьол, Райнер Мария Рилке, Гюнтер Грас, Зигфрид Ленц).
На 29 май 2009 г. Любомир Илиев получава националната награда "Христо Г. Данов” за превода си на романа на Музил. В интервю пред "Public Republic" той споделя мисли за работата си по това "епохално произведение" според водещите издателски къщи Literaturhaus München и Bertelsmann AG, които в свое изследване сред 99 експерти го поставят на първо място сред немскоезичните романи на ХХ в. преди "Процесът” на Кафка и "Вълшебната планина” на Т. Ман.
Източници:
"Историята на романа не познава друга творба, в която толкова много място да е предоставено на мисленето. В „Човекът без качества" Музил поставя екзистенциалната диагноза на своето столетие и разширява границите на познанието дотам, че го превръща в интелектуален синтез, какъвто не съм срещал досега в никоя философска или научна творба." Милан Кундера
"За мен Роберт Музил е принц на европейския дух, който мечтае за различна, но не шизофренна Европа." Мирча Картареску
"Роберт Музил е по-умен, отколкото е полезно за него." Валтер Бенямин
На 4 март 2009 г. вестник "Вести" публикува статия [2], в която се казва, че "голямо литературно събитие привлича вниманието в София тези дни. За първи път на български език излиза романът "Човекът без качества" от австрийския писател Роберт Музил", който е "сред авторите със задължително място във всяка национална култура. По света романът му е сравняван само с "Одисей" на Джойс и "По следите на изгубеното време" на Пруст". Уточнява се, че преди години комунистическата цензура е заклеймявала тази книга като "идеологически съмнителна" и поради това не е издавана у нас. Днес, когато това е възможно, издателство "Атлантис-КЛ" е ангажирало за амбициозния си проект "най-авторитетния преводач на немскоезична литература" - Любомир Илиев, член на Европейския преводачески колегиум, носител на национални и международни награди, доказал се е с многобройни преводи на класически и съвременни автори (Лесинг, Гьоте, Шилер, Херман Хесе, Хайнрих Бьол, Райнер Мария Рилке, Гюнтер Грас, Зигфрид Ленц).
На 29 май 2009 г. Любомир Илиев получава националната награда "Христо Г. Данов” за превода си на романа на Музил. В интервю пред "Public Republic" той споделя мисли за работата си по това "епохално произведение" според водещите издателски къщи Literaturhaus München и Bertelsmann AG, които в свое изследване сред 99 експерти го поставят на първо място сред немскоезичните романи на ХХ в. преди "Процесът” на Кафка и "Вълшебната планина” на Т. Ман.
Източници: