Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Ноември |
Михайло Парашчук (16 ноември 1878 г. - 24 декември 1963 г.)
Михайло Парашчук Михайло Иванович Парашчук е украински скулптор, пристигал в България в края на лятото на 1921 г. като представител на Международния Червен кръст. Той е оставил своя отпечатък върху много сгради в София. Сред тях са: - фасадата на Народната библиотека „Св.св.Кирил и Методий"; - капителите за пиластрите на бившия Партиен дом сега сграда на Народното събрание; - художественото оформяне на Военната академия „Г. С. Раковски" - релефи по сюжети от българската история във входното антре; - Министерство на отбраната — парадното стълбище с двете лъвчета на парапета, коридорите, вратата на зала „Тържествена"; - Съдебната палата — орнаментирани рамки на парадните врати; - сградата на БНБ — декоративните мотиви с лъвове на „потъващите" врати и зодиакалния часовник в оперативната зала, разкошния хол на втория етаж с колоните и капителите; - орнаменталните дъги над входа на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски и др. Калин Николов — Михайло Парашчук: опит за едно политическо убийство ТЕМА - Клишета и оригинали Роден през 1878 г., Михайло Парашчук напуска родната си Украйна, за да се запише студент във Виенската художествена академия. През 1910 г. завършва със златна значка парижката академия "Жулиен”. Френският скулптор Огюст Роден го забелязва и го взима за свой ученик. В Мюнхен, където преподава в Института по приложни изкуства, Парашчук се сприятелява с нашите художници Александър Миленков, Константин Щъркелов и актьора Сава Огнянов. При завръщането си в Украйна го набеждават, че е немски шпионин, и той поема към Австро-Унгария. По време на Първата световна война работи в Червения кръст, като организира ателие по дърворезба, рисуване и художествена керамика за военнопленниците от руската армия. Пристига в София през 1921 г. като представител на Международния Червен кръст. Вече изваял бюстовете на редица светила от европейската култура, у нас Парашчук отново доказва таланта си, като сътворява от камък образите на Стоян Чилингиров, Цанко Церковски, Пейо Яворов, Гоце Делчев, Стефан Караджа, Димитър Благоев, прави барелеф на Алеко Константинов. Парашчук въвежда за пръв път у нас изработването на макети на сгради. Негово дело е украсата на Съдебната палата - орнаментираните рамки на вратите є. Истински виртуоз по външната и вътрешната украса, той прави декоративните мотиви с лъвовете и зодиакалния часовник в сградата на БНБ, пресъздава в релеф сюжети от българската история в сградата на Военната академия. Автор е на фасадната украса на Народната библиотека, на фигуралните композиции на Алма Матер. В сградата на Музикалния театър твори 14-те маски под тавана и двете композиции над официалните ложи - младеж и девойка с лавров венец в ръце. Създава ненадминати шедьоври на пластичното декоративно изкуство в Перник, Велинград, Кърджали... Кой е украинецът Михайло Парашчук? Оценка (най-вероятно, тя е дадена в края на 50-ге години) Арх. Сава Овчаров: "По-добър в нашата страна и до днес от него няма". Арх. Горанов, професор: "В областта на скулптурата в архитектурата той и до днес е незаменим". Арх. Цолов, академик: "Парашчук сложи истинското начало на архитектурната скулптура у нас". Арх. Йорданов: "По-добър в архитектурно-скулптурна украса няма". Арх. Тодор Златев, професор: "Жалко, че нямаме повече скулптори като проф. Парашчук". | |
| Просмотров: 281 | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |