Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Ноември |
Клод Моне (14 ноември 1840 г. - 5 декември 1926 г.)
| Клод Моне Клод Моне (Claude Monet), роден под името Оскар Клод Моне, е френски художник, основател, водач и непоколебим защитник на стила импресионизъм. Считан е за модел на импресионист, тъй като неговото отдаване на идеалите на импресионизма не се променя през цялата му продължителна кариера. За това допринася и фактът, че една от неговите картини ("Импресия: Изгряващо слънце”, Париж, 1872 г.) дава и името на движението.  Роден е в Париж на 14 ноември 1840 г. на петия етаж на улица "Лафит". Той е вторият син на Клод Адолф Моне и Луис Юстен Обре Моне. Родителите му са второ поколение парижани, но през 1845 г. се преселват в Хавър в Нормандия. Кръщението му се извършва на 20 май в църквата „Нотър Дам дьо Лорет" и му е дадено името Оскар Клод, но приятелите му го наричат само Оскар. Майка му е певица, а баща му — бакалин. Адолф иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник. Моне прекарва младостта си в Хавър, като на 1 април 1851 г. постъпва в местната гимназия. Там първо се отличава като карикатурист, като продава свои карикатури за по 10-20 франка. Взима първите си уроци по рисуване при Жак-Франсоа Ошар, бивш ученик на Жак-Луи Давид. През 1856-57 г. по плажовете на Нормандия среща своя ментор Южен Буден. Именно Буден научава Моне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи. На 28 януари 1857 г. майката на Моне умира. На 16-годишна възраст той напуска училище и отива да живее при своята овдовяла и бездетна леля Мари-Жан Лакадр. Когато отива в Париж, за да посети Лувъра, Моне вижда как художниците копират старите майстори. За разлика от тях, той сяда до прозореца и рисува това, което вижда. В Париж Моне остава няколко години и се запознава с други млади художници, един от които е Едуар Мане. През юни 1861 г. Моне влиза в армията за 7-годишна служба в Алжир, но след две години се разболява от коремен тиф и леля му го измъква от армията, при условие, че Моне се съгласи да посещава уроци по художествено изкуство. Възможно е холандският художник Йохан Йонгкинд, който е познавал Моне, да е подтикнал Мари-Жан към това. Разочарован от традиционното изкуство, преподавано в художествените училища, през 1862 г. Моне става ученик на Шарл Глейр в Париж, където се запознава с Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сисле. Те споделят нови подходи и виждания за изкуството, като изобразяват ефекта на светлината при рисуване пленер с разчупени цветове и бързи удари с четката, които ще станат основа на импресионизма. Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината "Жени в градината" (1866-1867 г.). Картината е с около 2,5 метра височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. При едно свое посещение Гюстав Курбе наблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина. През 1866 г. Моне получава признание заради "Камий", известна още като "Жената със зелената рокля", на която изобразява бъдещата си жена Камий Донсьо; тя е моделът на фигурите в "Жени в градината" от следващата година, както и на "At the Seine at Bennecourt" (1868 г.). Скоро след това тя забременява и ражда първото им дете Жан. След избухването на Френско-пруската война (19 юли 1870 г.) Моне заминава за Англия през септември 1870 г., където изучава творбите на Джон Констабъл и на Джоузеф Търнър, като техните пейзажи вдъхновяват Моне за иновации при изучаването на цветовете. Рисува Темза и лондонските паркове и се запознава с търговеца на картини Пол Дюран-Рюел, който впоследствие ще се окаже един от основните почитатели (а и един от първите масови изкупвачи) на импресионизма. През пролетта на 1871 г. творбите на Моне не са приети на изложбата на Кралската академия. През май същата година напуска Лондон и заживява в Заандаам, Холандия, където рисува двадесет и пет картини (а полицията започва да го подозира в революционна дейност). Освен това посещава и за първи път Амстердам. През октомври или ноември 1871 г. се завръща във Франция, като от декември същата година до 1878 г. живее в Аржантьой, малко селце на брега на Сена, близо до Париж, където рисува едни от най-добрите си творби (1, 2, 3 и др.). През 1874 г. се завръща за кратко в Холандия. През 1872 г. рисува "Импресия, Изгряващо слънце", която изобразява пейзаж от Хавър. Тя е окачена в първата изложба на импресионистите през 1874 г. и в момента се съхранява в музея "Мармотан Моне" в Париж. От заглавието на картината критикът Луи Лерой отбелязва термина "импресионизъм", с който иска да я омаловажи, но който импресионистите сметнали за подходящ за себе си. В изложбата влиза и картина със заглавие "Булевардът на Капуцините", на която Моне изобразява булеварда от апартамента на фотографа Надар. На практика обаче има две картини на Моне на булеварда, като едната в момента е в Музея за изящни изкуства "Пушкин" в Москва, а другата в Музей "Нелсън-Аткинс" в Канзас. Моне и Камий се женят точно преди началото на войната (на 28 юни 1870 г.) и след пътуването си до Лондон и Заандам се местят в Аржантьой през декември 1871 г. В този период Моне прави много картини, на които изобразява различни изобретения на модерния свят. Камий се разболява през 1876 г. На 17 март 1878 г. им се ражда вторият им син Мишел. Това раждане отслабва разклатеното здраве на Камий. Същата година тя се мести във Ветьой, където умира на 5 септември 1878 г. на 32-годишна възраст. Моне я рисува на смъртния ѝ одър. След няколко тежки месеца, последвали след смъртта на Камий, опечаленият Моне започва да рисува едни от най-добрите си картини от XIX-ти век. В началото на 80-те години Моне рисува няколко групи пейзажи, които смята, че документират френската провинция. Тези кампании прерастват в серии картини. През 1878 г. Моне се мести в къщата на Ернест Ошде - богат собственик на магазини и патрон на изкуствата. Двете семейства живеят в една къща във Ветьой през лятото. След банкрута на Ернест и заминаването му за Белгия и след смъртта на Камий, Алис Ошде (съпруга на Ернест) помага на Моне с отглеждането на момчетата, като ги завежда в Париж, където живеят със собствените ѝ деца. През пролетта на 1880 г., Алис заедно с всичките деца заминават при Моне, който още живее във Ветьой. През следващата година те се местят в Поаси, който Моне ненавиждал. През април 1883 г., докато гледал през прозореца на влака от Вернон, Моне открива Живерни. Така всички се местят първо във Вернон, а след това в Живерни, в Северна Нормандия. Там Моне създава голяма градина и рисува през по-голямата част от остатъка от живота си. След смъртта на съпруга си Алис се омъжва за Моне през 1892 г. В началото на май 1883 г. Моне и голямото му семейство наемат къща и два акра (8 100 кв. м.) от местен земевладелец. Семейството работи усилено и създава прекрасна градина около къщата, а късметът на Моне се обръща, когато неговия дилър Пол Дюран-Рюел увеличава продажбите на картините му. До ноември 1890 г. Моне е досатътчно богат, за да купи градината и къщата, в която живеело семейството му. През 90-те години Моне построява зимна градина и второ студио. От 80-те години до края на живота си през 1926 г. Моне рисува "серии" картини, в които предметът е изобразяван в различни цветови и климатични условия. Първата такава поредица е "Купи сено" (1890 – 1891), нарисувани от различни гледни точки и по различно време на деня. Петнадесет от тях са изложени в галерията "Дюран-Рюел" през 1891 г. Моне създава и сериите "Катедралата в Руан" (1891 – 1895), "Тополи", "Парламентът" (1), "Водни лилии" (нарисувани в градината му в Живерни) и др. Моне е любител на рисуването на "контролираната" природа - неговите градини в Живерни, с водните лилии, езерото и моста. Освен това рисува по поречието на Сена. С нарастването на богатството на Моне се разраствала и градината му. Той остава неин архитект, дори след като наема седем градинари. Между 1883 г. и 1908 г. Моне пътува из Средиземноморието и рисува забележителности, пейзажи и морски картини. През този период той създава сериите от Венеция и тези от Лондон - "Парламентът" и моста Charing Cross. Посещава и Норвегия като гост на Кралицата. Втората жена на Моне, Алис, умира през 1911 г., а големият му син Жан, който е женен за Бланш (една от дъщерите на Алис), умира през 1914 г. След смъртта на Алис Бланш се грижи за Моне. По това време той започва да проявява първите симптоми на катаракта. Картините, които рисува, имат основно червеникав нюанс, характерен за зрението при болни от катаракта. През 1923 г. се подлага на две операции за отстраняване на заболяването. След тях прерисува някои от картините си с по-сини водни лилии от тези преди операцията. По време на Първата световна война, в която участва малкият му син Мишел, Моне рисува серия плачещи върби в знак на уважение към загиналите френски войници. През последните години от живота си Моне страда от отслабващо зрение, но продължава да рисува до смъртта си. Умира от рак на белите дробове на 5 декември 1926 г. в Живерни на 86 години. Погребан е в гробището в Живерни, като самият той настоява церемонията да е скромна; поради това присъстват само около 50 души. Домът, градините и езерото с водните лилии са завещани от сина му Мишел, единствения наследник, на Френската академия на науките и изящните изкуства през 1966 г. Чрез Фондацията "Клод Моне" къщата е реставрирана и отворена за посещения през 1980 г. Освен многото сувенири и други предмети на Моне, в нея се намира и колекцията на художника от японски дървени гравюри (подобни на ксилографии). През 2004 г. "Парламентът: Слънце през мъгла" (1904 г.) е продадена за 20.1 мил. дол. През 2006 г. са публикувани доказателства, че серията "Парламентът" е рисувана от болницата "Св. Томас" на брега на Темза. "Le Pont du chemin de fer à Argenteuil" (1873 г.), която изобразява железопътен мост над Сена, е закупена от анонимен купувач по телефон за рекордните 41.4 мил. дол. на аукциона на "Кристис" в Ню Йорк на 6 май 2008 г. Една от картините "Водни лилии" е продадена на търг в аукционната къща "Кристис" в Ню Йорк за 43.7 мил. дол. Картината "Скали край Дипе" е крадена два пъти - през 1998 г. (кураторът на музея е осъден за кражба на пет години затвор, заедно с двама съучастници) и през 2007 г. (намерена е през юни 2008 г.). Клод Моне Градината на Клод Моне - реалност и фантазия, светлина и симетрия Пейзажите на Клод Моне оживяват в интерактивен сайт - www.monet2010.com Monetalia  Моне, Клод Биография и картины Клода Моне на www.ClaudeMonet.ru на artcyclopedia.com Жизнь и творчество Клода Моне на сайте Импрессионизм в сети Полное собрание живописи Клода Моне на Gallerix.ru Картины Клода Моне Ожившие картины Клода Моне Биография и картины Клода Моне Музей Мармоттан — музей Клода Моне в Париже Музей Клода Моне в Живерни Картины Клода Моне на сайте музея Орсэ Большая коллекция работ в галерее Холст Claude Monet Claude Monet | |
| Просмотров: 1229 | Комментарии: 1 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |