Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Ноември |
Албер Камю (7 ноември 1913 г. - 4 януари 1960 г.)
Албер Камю Албер Камю (на френски: Albert Camus) е френски писател, драматург и философ. Той е най-младият лауреат на Нобелова награда за литература (1957 г.) след Ръдиард Киплинг, както и най-рано починалият носител на отличието. Албер Камю е роден в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници. Баща му е убит в битката при Марна (1914) по време на Първата световна война и Камю е отгледан в град Алжир от майка си, която е от испански произход. През 1930 г. заболява от туберкулоза и прекратява заниманията си с футбол, за да продължи задочно обучението си в Алжирския университет. Докато работи на различни места, успява да завърши философия в университета (1937). През 1934 г. Албер Камю се включва във Френската комунистическа партия, но през 1936 г. е обвинен в троцкизъм и напуска. През 1934 г. се жени за Симон И, но скоро се развежда. През 1935 г. основава „Театър на труда" (Théâtre du Travail, преименуван през 1937 г. на „Театър на отбора", Théâtre de l'Equipe), който просъществува до 1939 година. Сътрудничи на леви вестници като „Алже Репюбликен" и „Соар Репюбликен" ("Soir republicaine"). Заради заболяването от туберкулоза не е взет в армията в началото на Втората световна война. През 1940 г. Камю се жени за Франсин Форе, пианистка и математичка. През същата година започва работа за вестник „Пари Соар"("Paris soir"). Макар първоначално да не е противник на войната, превземането на Париж от германците и екзекуцията на Габриел Пери все повече го настройват срещу Нацистка Германия. Заедно с редакцията на „Пари Соар" той се премества в Бордо. През същия период довършва първите си книги „Чужденецът" (L'Étranger) и „Митът за Сизиф" (Le Mythe de Sisyphe). През следващите години Камю се включва във Френската съпротива с псевдонима Бошар и участва в издаването на вестник „Комба"("Combat"). Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 г., като в този период се запознава с Жан-Пол Сартр. През 1945 г. се раждат децата му, близнаците Катрин и Жан Камю. След войната Камю се включва в обкръжението на Сартр и прави обиколка из Съединените щати, където изнася лекции за екзистенциализма. Критичното отношение на Камю към комунизма постепенно охлажда отношенията му със Сартр. След поредния пристъп на туберкулоза през 1949 г. Камю се оттегля и живее усамотено през следващите две години. През 1951 г. публикува „Разбунтуваният човек" (L'Homme révolté), философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното скъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата сред лявата интелигенция силно го депресират и той се концентрира върху преводите на пиеси. През 50-те години Камю се посвещава на защита на човешките права. През 1952 г. напуска работата си за ЮНЕСКО, след като ООН приема за член франкистка Испания. През 1953 г. е сред малкото привърженици на левицата, които критикуват потушаването на стачките в Източен Берлин от съветската армия. През 1956 г. протестира срещу подобни действия в Полша и Унгария. До края на живота си се застъпва за отмяна на смъртното наказание по целия свят. Със започването на Алжирската война през 1954 г. Албер Камю застава на страната на френското правителство, обявявайки войната за част от „новия арабски империализъм". Макар да е привърженик на по-голяма автономия за Алжир, той вярва, че съжителството на французи и араби в страната може да продължи. През 1957 г. Албер Камю получава Нобелова награда за литература за своето есе „Размишления за гилотината" (Réflexions Sur la Guillotine), насочено срещу смъртното наказание. Умира през 1960 г. при автомобилна катастрофа. Албер Камю Албер Камю | За живота, вселената и всичко останало Албер Камю - Твоя кръстопът на надеждите Албер Камю — Уикицитат "Размисли за гилотината" - Албер Камю store.bg - Книги от Албер Камю (Albert Camus) | |
| Просмотров: 380 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |