Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Март |
Стефан Тинтеров (22 март 1885 г. - 6 юли 1912 г.)
Вен Тин (Стефан Тинтеров)  Стефан Тинтеров Стефан Константинов Тинтеров - Вен Тин (22 март 1885, Бургас — 6 юли 1912, България) е български поет-символист. Стефан Тинтеров е роден на 22 март 1885 г. в Бургас. Известен е с псевдонима Вен Тин. Учи в родния си град и в Пловдив, завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Работи в Стара Загора като заместник-прокурор. За пръв път печата през 1905. От 1906 г. започва да сътрудничи със стихове в сп. "Демократически преглед". От 1907 г. е неразделен приятел на Петко Росен. Публикува проза, статии, рецензии в периодичния печат. Негови стихотворения са публикувани в "Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам" (1910) под редакцията на Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. Пише в духа на символизма. Автор е на философската поема „Градът" (1910) и на няколко литературно критични статии. Превежда френски и немски поети. Умира на 6 юли 1912. Стефан Тинтеров е един от незаслужено забравените български лирически поети. Поетът-символист Стефан Тинтеров (Вен Тин) заема заслужено място в нашата литература след Пенчо Славейков и Яворов, между Димитър Бояджиев и Димчо Дебелянов. Той е част от средищното звено, което свързва първото и второто поколение български модернисти. Седемгодишният му творчески път (1906-1912 г.) съчетава в едно дебют, зрелост и безсмъртие. Вен Тин впечатлява съвременниците си с духовен аристократизъм, начетеност, безспорен талант. Поезията му е с тиха съзерцателна философска вглъбеност, универсално-интимна, с пастелно звучене и филигранен поетически изказ. Първото самостоятелно издание на творчеството на поета-символист е съставената от Владимир Стоянов книга "Призраци" (1994). Това е книга, посветена на един самоназовал се избраник - поета символист и модернист Вен Тин (Стефан Тинтеров), открит за българската литература преди няколко години от варненския поет и литературовед. Тя е и книга за избрани читатели - за онези, които не просто са изкушени от литературата, а я вдишват като кислород, без който се затлачва кръвопотока на душите им. Защото Вен Тин живее кратко като Христо Ботйов, но учестява съдбата си с щедростта на своя талант и работоспособност, която изумява. Той е поет, критик, полиглот-преводач, юрист, стенограф, окултист - и навсякъде оставя белези за ранозрейното си дарование. Неговата хроника е вписана в хроничното време на боледуващия български модернизъм. Както "боледува" родилката по време на предупредителните контракции. Затова животът на Тин е разказан от Владимир Стоянов като бродерия върху канавата на епохата, но и като цветен конец, който се хармонизира с други конци върху ковьора на литературната ни история - Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов. С този труд Владимир Стоянов затваря окръжността, която започна да описва с издаването на поетичното наследство на Вен Тин. Книгата му "Призраци" има свой дубъл и в Интернет (2001). | |
| Просмотров: 328 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |