Когато един поет е поет — ще рече, когато пише или мисли за писане — не може да се занимава с нищо друго освен със създаването на стихотворение. Ако на стихотворението му е било писано да е добро, поетът няма как да е мислил ще е ли то продаваемо или какъв отзвук би имало по света; няма как да е разсъждавал дали ще му донесе слава, ще даде тласък на някоя кауза или ще утеши нечия скръб. Всякакви такива размишления, били те глупави или щедри, биха били просто натрапчиви; понеже и психологически погледнато, краят на писането е сам по себе си стихът.

Така писането на поезия се оказва несоциален начин за произвеждане на един напълно социален продукт. Тъй като при създаването на поезия, поетът трябва да я отбранява, той, повече от всички други писатели, пише без признание. И понеже за продукцията му няма голямо търсене, поетът е склонен да гледа на отличията и наградите с престореното безразличие на дамата, останала без кавалер по време на танца. Все пак, естествено е да е доволен, когато дойде признанието; а какво по-голямо доказателство за признание от това, че за някои хора поезията все още е полезно и необходимо нещо — като обувката. Ричард Уилбър, От речта при получаването на американската Национална награда за книга, 1957 г.

Лирик, виртуозен майстор на поетичната форма.  Литературен свят

Ричард Уилбър (Richard Purdy Wilbur) – американски поет, двукратен носител на наградата "Пулицър”, член на Американската академия и Националния институт за литература и изкуство.

Биография     Цитати

Той е роден в Ню Йорк и израства в Норт Колдуел, Ню Джърси.

Завършва колеж през 1942 г. и по време на Втората световна война, между 1943 и 1945 г., служи в армията.

След това завършва Харвард.

През следващите 20 години преподава литература в Wesleyan University и още 10 години — в Smith College.

За първи път публикува свое стихотворение на 8 години в списанието John Martin's Magazine.

Първата му книга The Beautiful Changes and Other Poems ("Красивите промени и други стихове") излиза през 1947 г.

Оттогава е издал осем поетични книги, сред които "Земно” (1965 г.), "Събрани и нови стихотворения” (1988 г.) и др.

Уилбър работи като преводач, като специализира във френската литература от ХVІІ век: комедиите на Молиер и драмите на Жан Расин. Неговият превод на "Тартюф" е приет за стандартен текст на пиесата на английски и два пъти поставян в телевизионни театрални постановки. Превеждал е Лафонтен, Вийон и руска литература (Ахматова).

В традициите на Робърт Фрост и У. Х. Одън, Уилбър намира вдъхновение за поезията си в нещата от ежедневния живот.

Награждаван е с най-високите поетични отличия на САЩ. Носител е на наградата „Пулицър" и National Book Award през 1957 г., наградата на името на Една Сейнт Винсент Милей и наградата „Болинген". През 1987 г. Уилбър става вторият поет след Робърт Пен Уорън, избран за поет-лауреат на САЩ и национален консултант по поезия. Втора награда „Пулицър" печели през 1989 г.

Член е на Американската академия и Националния институт за литература и изкуство.