Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Май |
Яна Язова (23 май 1912 г. - 9 юли 1974 г.)
Яна Язова Портрет на писателката от М.Юрукова Яна Язова е псевдоним на българската писателка Люба Тодорова Ганчева. Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Яна Язова откъм баща е потомка на болярски род, заселил се в Сухиндол след завладяването на Търново от турците[източник?]. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения търговец от квартала Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Родственик на Язова е българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов, който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова. Яна Язова учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). През 1938 г. специализира в Сорбоната. В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов. Той е неин покровител и меценат, измисля псевдонима ѝ, почти целият ѝ "явен" период от творчеството преминава под напътствията му. Той осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков. Отношенията между двамата предизвикват обществен скандал поради 33-годишната разлика във възрастта им; за Яна Язова се говори като за "единствената правописна грешка на проф. Балабанов". През 2009 БНТ включва историята на тази двойка в категорията "Любовни истории" от шоуто "Българските събития на ХХ век". Язова се омъжва се през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио „София", живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г. След 1944 г. Яна Язова отказва да се присъедини към писателите, които пишат хвалебствия за новата власт. През 1960 г. за пръв път Яна Язова излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски" на издателство „Народна култура". Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно ѝ казва, че няма да издадат романа. Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974. Предполага се, че смъртта е настъпила през юли с.г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ. Погребана е на 9 август в Централни софийски гробища. След смъртта на Яна Язова изчезват оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в периода 1944-1974 г. Въпреки че от Съюза на Българските Писатели е назначена комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, която да проучи жилището ѝ за ръкописи, Николай Хайтов, тогава председател на Творческия фонд на Съюза на Българските Писатели, елиминира комисията и самоволно влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Аянов. Няколко месеца Хайтов и Аянов отклоняват също опитите на ЦДА да прибере архива на Язова. Едва в края на октомври 1974 г. Величка Филипова, началник на архивите, успява да преодолее съпротивата му и служители на Централен Държавен Архив прибират остатъците от архива на Язова. Между тях има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които от 1987 г. нататък творбите излизат с името на авторката си. По-късно Аянов е уволнен, а Хайтов отстранен като председател на Творческия фонд.[2][3][4] През 1980 г. Николай Хайтов обявява публично в предаването "Всяка неделя", интервюто е публикувано във в. "Народна култура” на 19 февруари 1982 г., че е завършил роман за живота на Левски и предстои публикуването му. През 1985 г. в. "АБВ" публикува откъси от романа на Яна Язова "Левски" по намерената чернова, разчетена от Петър Величков. Публично обявеният роман на Хайтов така и не излиза. Въз основа на тези събития битува версия, подкрепяна от Петър Величков[5][6], че Яна Язова е убита (вероятно отровена) от агенти на ДС, а тялото ѝ съзнателно е оставено да се разложи, за да се заличат следите от убийството; че впоследствие оригиналите на неиздадените ѝ романи са присвоени от Николай Хайтов; и че анонсираният от Хайтов роман за Левски е всъщност романът на Яна Язова, който той залага за печат през 1985 г., но се отказва да публикува под свое име след излизането на откъсите във в. "АБВ". Величков твърди, че бил отведен при Тодор Живков, който разпорежда романът на Яна Язова да бъде издаден, но Хайтов "да не се закача". Тази версия добива сериозна популярност, тъй като името на Хайтов е замесено и в други обвинения за присвояване (виж предговора на Екатерина Томова в: "Забравените от небето", 2. изд., 2008 г., изд. "Хермес", http://www.hermesbooks.com/news.php?newsID=140). Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас", „Литературен преглед", „Развигор", „Вестник на жената", „Дневник", „Мир", „Зора" и в списанията „Светулка", „Другарче", „Детска радост" и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок". Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете ѝ са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите ѝ творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи — рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан"). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и в житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот — историческата трилогия „Балкани". Романите „Левски", „Бенковски" и „Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към историческото време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Трилогията е завършена през 1962. Предложен е приживе от авторката за печат романът "Левски", който макар и препоръчан с високи оценки от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, е отхвърлен. По-късно, 13 години след смъртта на писателката, романът е отпечатан, подготвен по чернови. В следващите години излизат и двата други романа на трилогията, също разчетени по запазени чернови в ЦДА, тъй като оригиналите са задигнати и са в неизвестност и досега. В оцелялата част от архива на Яна Язова (освен трилогията "Балкани") неиздадени приживе са и романите "Александър Македонски", дилогията "Соления залив" (част 1. - "Голямо и Малко", и част 2. - "Война"), сборник с афоризми, драмата "Силян Щърка". Не е известно дали Язова е написала и други творби в периода 1944-1974 г. Столична община наименува на нейно име улица в кв. "Витоша". От 2007 г. родният ѝ град Лом провежда всяка година Национален литературен конкурс "Яна Язова" за разказ на млади автори от 14 до 35 години. http://vbox7.com/play:cf870313 | |
| Просмотров: 520 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |