Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Юни |
Петер Паул Рубенс (28 юни 1577 г. - 30 май 1640 г.)
| Петер Паул Рубенс Петер Паул Рубенс (на нидерландски: Peter Paul Rubens) е фламандски художник от епохата на Барока, известен със своя екстравагантен стил, подчертаващ движението, цвета и чувствеността. Във времето на Контрареформацията той рисува множество олтари, портрети пейзажи и исторически картини с митологични и алегорични сюжети. Освен че ръководи голямо ателие в Антверпен, произвеждащо картини за аристокрацията и колекционерите на изкуство в цяла Европа, Рубенс е и добре образован хуманистичен учен, колекционер на изкуство и дипломат, получил рицарско звание както от испанския крал Филип IV, така и от английския крал Чарлз I. Ранни години Репродукция на картина на Рафаело от Петер Паул Рубенс, 1597-1600 г. Петер Паул Рубенс е роден на 28 юни 1577 година в Зиген, графство Насау-Диленбург (днес в Германия), в семейството на Ян Рубенс и Мария Пейпелинкс. Баща му е юрист с калвинистки убеждения, който през 1568 година напуска Антверпен, заради засилващите се религиозни преследвания след назначаването на херцог Алба за испански губернатор на Нидерландия. Първоначално той се установява в Кьолн, но след като става правен съветник на Ана Саксонска, съпругата на Вилхелм Орански, през 1570 година се премества в нейния двор в Зиген. Преди раждането на Петер Паул Рубенс баща му е изпратен в затвора, заради любовна връзка с Ана Саксонска. През 1578 година, след неговото освобождаване, семейството се връща в Кьолн. Ян Рубенс умира през 1587 година и две години по-късно Рубенс и майка му се връщат в Антверпен, където момчето е възпитано като католик. По-късно религията присъства отчетливо в работата на Рубенс, който казва: „Моята страст идва от небето, а не от земните размишления". Той се превръща в един от водещите представители на католическата Контрареформация в живописта. В Антверпен Рубенс получава хуманистично образование, изучава латински и класическа литература. На четиринадесет години той става чирак на местния художник и негов родственик Тобиас Верхахт. По-късно той учи при двама от водещите художници в града по това време, маниеристите Адам ван Норт и Ото ван Вен.[2] Основната част от първоначалното му обучение се състои от копиране на работите на по-ранни художници, като ксилографиите на Ханс Холбайн Младия или гравюрите по Рафаело Санцио на Маркантонио Раймонди. Рубенс завършва обучението си през 1598 година, когато е приет в Гилдията на свети Лука като самостоятелен майстор. В Италия „Конен портрет на херцог Лерма", 1603 г. През 1600 година Рубенс заминава за Италия, където посещава Венеция и се запознава с работите на Тициан, Паоло Веронезе и Тинторето. След това работи като придворен художник на херцога на Мантуа Винченцо Гонсага. Колоритът и композициите на Веронезе и Тинторето оказват незабавно влияние върху картините на Рубенс, а по-късно зрелият му стил е силно повлиян от Тициан. През 1601 година с финансовата помощ на херцог Винченцо Гонсага Рубенс пътува до Рим, преминавайки през Флоренция. Там той изучава класическото гръцко и римско изкуство и копира работи на италианските майстори. Особоне влияние му оказва елинистичната скулптура „Лаокоон и синовете му", както и изкуството на Микеланджело Буонароти, Рафаело Санцио и Леонардо да Винчи. Централният панел на олтара на Санта Мария ин Валичела, 1608 г. Рубенс е повлиян и от по-новите и силно натуралистични картини на Микеланджело да Караваджо. По-късно той прави копие на неговата картина „Погребението на Христос", препоръчва на херцога на Мантуа да купи „Смъртта на Девата" и играе важна роля за придобиването на „Мадоната с броеницата" от доминиканската църква в Антверпен. По време на своя пръв престой в Рим Рубенс завършва и първата си поръчка за олтар, „Света Елена със Светия кръст" за римската църква Санта Кроче ин Джерузалеме. През 1603 година Петер Паул Рубенс е изпратен от херцога на Мантуа на дипломатическа мисия в Испания, като поднася подаръци от фамилията Гонсага в двора на крал Филип III. По време на това пътуване той се запознава с голямата колекция от картини на Рафаело и Тициан, събрана от предходния крал Филип II. По време на своя престой в Испания той рисува конен портрет на херцог Лерма, повлиян от картини като Тициановия „Карл V при Мюлберг". Това пътуване става първото от цяла поредица, съчетаващи изкуството и дипломацията. Рубенс се връща в Италия през 1604 година и прекарва следващите няколко години в Мантуа, Генуа и Рим. В Генуа той рисува множество портрети, като тези на маркиза Бриджида Спинола-Дория и Мария ди Антонио Сера Палавичини, в стил, оказал влияние върху работата на Антонис ван Дайк, Джошуа Ренълдс и Томас Гейнсбъро. Той започва и книга с илюстрации на дворците в града. През 1606-1608 година Рубенс прекарва повечето време в Рим, където с помощта на кардинал Джакопо Сера, брат на Мария Палавичини, получава най-значимата си поръчка до този момент - главният олтар на нашумялата новоизграждаща се църква Санта Мария ин Валичела, известна също като Киеза Нуова. Олтарът трябва да показва как свети Григорий Велики и други местни светци се покланят на икона на Богородица и Младенеца. Първият вариант на платно бързо е заменен от втора версия от три панела, които дават възможност истинската икона, съхранявана в църквата, да бъде показвана на богомолците на важни празници чрез отварянето на меден капак, също изрисуван от Рубенс. Опитът на Рубенс от Италия продължава да оказва влияние и върху по-късната му работа. Той пише много от своите писма на италиански, подписва се като Pietro Paolo Rubens и често говори за връщането си в Италия, мечта, която така и не се осъществява. Завръщане в Антверпен Автопортрет на художника със съпругата му Исабела Брант, ок. 1609 г. През 1608 година Рубенс научава, че майка му е тежко болна, и се подготвя за заминаване от Италия, но тя умира преди той да успее да стигне до Антверпен. Завръщането му съвпада с период на ново процъфтяване на града след подписването на Антверпенския договор, с който започва Дванадесетгодишното примирие между враждуващите страни в Нидерландия. През септември 1609 година Рубенс е назначен за придворен художник на ерцхерцозите Алберт Австрийски и Исабела Испанска, които управляват нидерландските владения на Хабсбургите. Той получава специално разрешение да разположи ателието си в Антверпен, вместо при техния двор в Брюксел, както и да приема поръчки от други клиенти. Рубенс остава близък с ерцхерцогиня Исабела до нейната смърт през 1633 година и тя използва услугите му не само като художник, но и като посланик и дипломат. Рубенс утвърждава връзката си с Антверпен, като на 3 октомври 1609 година се жени за Исабела Брант, дъщеря на изтъкнатия местен гражданин и хуманист Ян Брант. Двамата имат три деца - Клара, Николас и Алберт. Централният панел на триптиха „Издигането на Кръста", 1611 г. През 1610 година Петер Паул Рубенс се премества в нова къща с ателие, проектирани от самия него. Сградата в стил с подчертано италианско влияние, днес музей Рубенсхойс, е разположена в центъра на Антверпен и включва работни помещения за Рубенс и неговите помощници, библиотека и помещения за личната му колекция от произведения на изкуството. По същото време той организира и ателието си с голям брой ученици и асистенти. Най-известният от учениците му е младият Антонис ван Дайк, който скоро ще се превърне във най-видният фламандски портретист и често ще ръботи съвместно с Рубенс. Ателието си сътрудничи активно и с множество специалисти от града, като художникът на животни Франс Снейдерс и неговият приятел, художникът на цветя Ян Брьогел Стари. „Инфантата Исабела Испанска", 1615 г. Картините на Рубенс за олтара на Антверпенската катедрала „Издигането на Кръста" (1610-1611) и „Свалянето от Кръста" (1611-1614), рисувани малко след връщането му от Италия, изиграват важна роля за неговото утвърждаване като водещия фламандски религиозен художник. „Издигането на Кръста", например, демонстрира художествения синтез на „Разпятието" на Тинторето, рисувана за Скуола Гранде ди Сан Роко във Венеция, с динамичните фигури на Микеланджело и собствения стил на самия Рубенс. Тази картина е сочена като основен пример за религиозното изкуство на Барока. През този период от своята кариера Рубенс използва активно производството на печатни репродукции и заглавни страници за книги, особено издавани от неговия приятел Балтасар Моретус, собственик на голямото антверпенско издателство Плантен, за да разпространи славата си в цяла Европа. С изключение на няколко брилянтни офорта, той подготвя само рисунките за тези издания, оставяйки подготовката на печата на специалисти, като Лукас Ворстерман. Той наема няколко гравьори, работили при Хендрик Голциус, които внимателно обучава за по-енергичния стил, към който се стреми. Рубенс създава и последните значими ксилографии преди възраждането на тази техника през 19 век. Той установява практиката на заплащане на права за копиране на работите му, особено в Холандия, където печатни репродукции на негови картини намират широко разпространение, но също и в Англия, Франция и Испания. Цикъл на Мария Медичи и дипломатически мисии „Раждането на дофина във Фонтенбло", 1622-1625 г., част от Цикъла на Мария Медичи През 1621 година Мария Медичи, кралицата майка на Франция, възлага на Рубенс изработването на два големи алегорични цикъла, посветени на нейния живот и на живота на нейния съпруг, покойния крал Анри IV, който трябва да бъдат поставени в Люксембургския дворец в Париж. Цикълът на Мария Медичи е завършен през 1625 година и днес се намира в парижкия музия Лувър. Рубенс започва да работи и по втория цикъл, но той остава незавършен. През 1630 година Мария Медичи е изпратена в изгнание от своя син Луи XIII и по стечение на обстоятелствата умира през 1642 година в същата къща в Кьолн, в която Рубенс е живял като дете. „Автопортрет", 1623 г. След края на Дванадесетгодишното примирие през 1621 година испанските управители на Нидерландия възлагат на Рубенс множество дипломатически мисии. Така през 1624 година френският посланик пише от Брюксел по време на гостуването на Владислав Ваза при Исабела: „Рубенс е тук, за да спечели симпатиите на принца на Полша по нареждане на инфантата". По това време, през 1626 година, умира съпругата на Рубенс Исабела Брант. „Успение на Света Богородица", 1625-1626 г. Особено активна е дипломатическата дейност на Рубенс между 1627 и 1630 година, когато той пътува непрекъснато между дворовете на Испания и Англий в търсене на мирно споразумение между Испанска Нидерландия и Съединените провинции. В качеството си и на художник, и на дипломат той пътува неколкократно и в самите Съединени провинции. В европейските дворове понякога той се сблъсква с възгледа, че придворните не трябва да използват ръцете си в никакъв занаят, но мнозина се отнасят към него и като към благородник. През този период Петер Паул Рубенс получава на два пъти рицарско звание - първо от испанския крал Филип IV през 1624 година, а след това и от английския крал Чарлз I през 1630 година. През 1628-1629 година Рубенс прекарва осем месеца в Мадрид. Освен дипломатическите преговори, той рисува и няколко картини за краля и за частни клиенти и подновява изучаването на работите на Тициан, копирайки много от намиращите се в Мадрид негови картини. По време на този престой той се сприятелява с придворния художник Диего Веласкес, с когото планират пътуване до Италия през следващата година, но скоро Рубенс се връща в Антверпен и Веласкес заминава без него. Престоят на Рубенс в Антверпен е кратък и не след дълго той заминава за Лондон, където остава до април 1630 година. Там той рисува като подарък за крал Чарлз I картината „Алегория на Мира и Войната". Въпреки че през третото десетилетие на века международната репутация на Рубенс сред колекционерите и аристокрацията не спира да расте, той и ателието му продължават да изработват монументални картини и за местни клиенти в Антверпен. Известен пример за това е картината „Успение на Света Богородица" (1625-1626), рисувана отново за Антверпенската катедрала. Последни години „Трите грации", ок. 1635 г. Рубенс прекарва последното десетилетие от живота си близо до Антверпен. Той все още изпълнява големи поръчки за чуждестранни клиенти, като украсата на тавана на Банкетната къща от двореца Уайтхол в Лондон, но сега се насочва и към по-интимни художествени теми. През 1630 година, четири години след смъртта на първата си жена, петдесет и три годишният художник се жени за шестнайсетгодишната Елен Фурман, от която през следващите години има още пет деца, последното родено осем месеца след смъртта му. Елен се превръща във вдъхновение за чувствените фигури в много от късните картини на Рубенс, като „Градината на любовта", „Трите грации" и „Съдът на Парис". В последната картина, рисувана за испанския двор, младата съпруга на художника е изобразена като Венера. През 1635 година Рубенс купува замъка Стен (днес известен като Рубенскастел), разположен в днешната община Земст, между Мехелен и Брюксел, където до края на живота си прекарва голяма част от своето време. Тук той рисува пейзажи, като „Замъкът Стен с ловец" и „Селяни се връщат от полето", които отразяват по-личния характер на много от късните му работи. През този период той се вдъхновява и от нидерландските традиции на Питер Брьогел Стария в картини като „Селски празник" (ок. 1630). Петер Паул Рубенс умира на 30 май 1640 година в дома си в Антверпен от сърдечна недостатъчност в резултат на хронична подагра и е погребан в църквата Свети Яков. Сайт, посветен на Рубенс | |
| Просмотров: 383 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |