Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Юни |
Юлия Кръстева (24 юни 1941 г. - )
| Юлия Кръстева Юлия Стоянова Кръстева (Julia Kristeva) е френско-българска изследователка - психоаналитик, лингвист, семиотик, философ, както и не на последно място феминистка. Работата ѝ заема изключително важно място в постструктуралната мисъл и литературна критика. Тя е също така известна писателка, като част от романите ѝ имат за тема България и Балканите. Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски език. Завършва френска филология през 1964 г. в Софийския университет. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и от тогава живее във Франция и пише на френски, а в последно време също така — що се отнася до кратки статии — понякога и на английски. Във Франция развива научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел" и се омъжва за "нейния водач" Филип Солерс. Получава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет става през (1974)г. Към 1979 г. завършва обучение по психоанализа. Има огромно число научни публикации и книги[1], много от които са преведени на други езици, между които: „Semiotiké: recherches pour une sémanalyse" (1969), „La Révolution du langage poétique" (1974), „Polylogue" (1977), „Histoires d'amour" (1983)и „Colette" (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press). Понастоящем Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Юлия Кръстева е също член на Британската академия[2]. През април 1997 г. Юлия Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция — Почетния легион. Юлия Кръстева е доктор хонорис кауза на много университети, между които са Университетът в Байройт (2000 г.), New School University в Ню Йорк (2003), Harvard University, Boston (1999) и Софийският университет (31 май 2002 г.). Норвежкото правителство ѝ дава през 2004 г. Холбергова награда (еквивалент на Нобелова награда за хуманитарни науки), за "новаторската работата, посветена на въпросите, които са разположени в пресечната точка между език, култура и литература". През 2008 Кръстева основава международната награда Симон дьо Бовоар. Присъжда се на личности, които, според журито, са се отличили чрез художествена работа или действия за насърчаване на свободата на жените в света. Носителки на наградата са Аян Хирси Али и Таслима Насрин през 2008 г. , колективът One Million Signatures for the Repeal of Discriminatory Laws през 2009 г., китайките Гуо Циянмей и Ай Сияомин през 2010 г., Людмила Улицка през 2011 г. Феминизъм Юлия Кръстева прави популярното разделение на трите вида феминизъм, разделение по отношение на идеология и исторически произход, което е широко употребявано днес. Това става в публикацията „Времето на жените" в „Новите болести на душата" (1993). С това разделение Кръстева отхвърля първите две вълни и се застъпва за третата. В чест на тази публикация на български се публикува сборник, озаглавен „Времето на жените" (1997), в който статията е преведена и на български. Юлия Кръстева е считана като една от основните теоретички на женското писане в рамките на литературния феминизъм. Но в трилогията, публикувана между 1999 и 2002 г., озаглавена "Женския гений", и посветена на Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет, тя открито критикува феминизма и се разграничава от феминистичните теории като настоява върху неповторимостта на всеки субект. Критика Роман Якобсон пише за Юлия Кръстева, че тя "има дарбата да поставя под въпрос общоприетите аксиоми."[3] А Ролан Барт пише в Чужденката, текст посветен на нея: "Юлия Кръстева промени мястото на нещата: тя винаги унищожава последните предразсъдъци. Нейната работа е изцяло нова, точна не от научнo пуританство, a защото заемайки цялото пространство тя се нарежда на място, изпълва го с точност, и задължава всеки който не я приема да се намери в позицията на отблъснат или на цензор." .[4] Hо някои от критиците на Юлия Кръстева атакуват нейните теории, които са стъпили върху сексуалността и по-конкретно хомосексуалността, за да я направят основа на поетическия език или майчиното желание. Най-силна критика отправя към аргументациите на Кръстева феминистката Джудит Бътлър в книгата ѝ „Безпокойства около родовия пол". Джулиана де Ной посочва, че Кръстева е буквално „охулена" за нейните „изключително правоверни психоаналитични разглеждания, подкрепящи режима на задължителната хетеросексуалност" (виж хетеронормативност), а Елизабет Грос казва, че „единствената категория на любовта липсваща от Истории за любовта е любовта на жена към жена".[5] Сред нейните критици са също така професорите по математика и физика Алън Сокал и Жан Брикмон, които в книгата „Модерни глупости", която е критика извън адекватния контекст на постмодернизма и по тази причина намирана за несериозна от постмодерните философи, като Дерида[6], посочват три статии на Кръстева с употреба на математични термини, целящи според професорите да впечатлят читателя, например те критикуват Кръстева че е цитирала математическата теория на множествата в една от нейните статии.[7] [8] Библиография Теория Черно слънце. Депресия и меланхолия, С., 1998 Романи Самураите, 1990 - автобиографичен Старецът и вълците, 1991 Обладаване, ИК "Хемус", 1998 Убийство във Византия, Сиела, 2005 Тереза моя любов, 2008 | |
| Просмотров: 356 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |