Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Юни |
Детлев фон Лилиенкрон (3 юни 1844 г. - 22 юли 1909 г.)
Детлев фон Лилиенкрон Детлев фон Лилиенкрон (на немски: Detlev von Liliencron) с цяло име Фридрих Адолф Аксел барон фон Лилиенкрон, е немски поет, белетрист и драматург, роден в Кил и израсъл в семейството на обеднял аристократ - датски митнически чиновник и дъщеря на американски генерал. След отбиване на военната си служба Лилиенкрон става офицер в Майнц. Участва в поход срещу Полша и в други военни операции. На тридесет и една годишна възраст напуска военната служба заради дългове и без особен успех упражнява различни професии в Америка - преподавател по езици, пиано и езда. След завръщането си в Германия става учител по пеене в Хамбург. Тогава публикува първите си стихотворения и новели. Лилиенкрон получава назначение като управител на остров Пелворм, но трябва да остави работата си отново заради дългове. В края на дните си поетът получава почетна рента от кайзер Вилхелм II, а в годината на смъртта си е удостоен с титлата почетен доктор на университета в Кил. Първата значима стихосбирка на Детлев фон Лилиенкрон излиза в 1883 г., когато той е вече близо четиридесетгодишен - под заглавие "Адютантска езда и други стихотворения". С нея привлича вниманието на натуралистите. Лилиенкрон поема попрището на писател на свободна практика и живее в Мюнхен, Берлин и Алтона. Съосновател е на "Дружество за модерен живот" (1891-1892) в Отензен край Хамбург. Поддържа приятелство с писателите Рихард Демел и Густав Фалке. В книгите си "Мъгла и слънце" (1900) и "Пъстра плячка" (1903) той свежо и колоритно, с настроение и мощна чувственост предава впечатленията си от заобикалящия го свят. С лириката си Лилиенкрон става водещ представител на литературния импресионизъм, като упражнява влияние върху младите Райнер Мария Рилке и Хуго фон Хофманстал. В края на живота си Лилиенкрон публикува автобиографията си "Живот и лъжа" (1908). Пенчо Славейков казва за него: "В песните му се чувства офицера: спретнати са, безукоризнени външно, и с вътрешно достойнство." А Емануил Попдимитров го определя така: "Лилиенкрон беше като Янус с две лица - едното осветено от смеха и слънцето, а другото скрито в сянката на мрачен песимизъм." В чест на поета град Хамбург учредява литературната награда "Лилиенкрон". Поезия от Лилиенкрон, в превод на Венцеслав Константинов | |
| Просмотров: 376 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |