Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Юли |
Рембранд ван Рейн (15 юли 1606 г. - 4 октомври 1669 г.)
Рембранд ван Рейн Рембранд Харменсзон ван Рейн (Rembrandt Harmenszoon van Rijn) е смятан за един от най-великите художници в европейското изкуство. Освен художник, той е и гравьор. Рембранд твори през XVII век - период, който е известен като Нидерландския златен век. Тогава нидерландската култура, наука, търговски отношения и политическо влияние достигат своя апогей. Рембранд е роден в голямо семейство — той е деветото дете на Хармен Геритсзоон ван Рейн. Според различни източници децата са били между 7 и 10. Баща му Херман Геритсзон ван Рейн бил мелничар, а майка му Нелтген — дъщеря на хлебар. Като дете посещавал Латинско училище. По-късно, през 1620 г., родителите му го записали в прочутия Лайденски университет. Наклонностите и дарбата му го насочват още същата година към прочутия в Лайден Якоб Исаксон Сваненберг, при когото отива да се учи. През 1623 г. Рембранд за кратко време е ученик на Питър Питърс Ластман от Амстердам. Двамата майстори са изградили основата на неговото професионално умение. Дори от малкото запазени ранни негови произведения се вижда личният му подход в изобразяването на човека. През 1631 г. се преселва в Амстердам. В този международен търговски град се стичат хора и богатства от всички краища на света. Особено силно го привличали евреите, живущи в Амстердам. Сред тях той избира модели за библейските си картини. През 1634 г. се жени за Саския ван Ойленбург, племенница на виден търговец на художествени произведения. Женитбата с нея поставя Рембранд в завидно социално положение, което му дава възможност да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности. Славата му растяла непрекъснато. Многобройни ученици се учат при него. Годините на семейно щастие със Саския дали силен тласък на творчеството му. По това време укрепва и собственият му художествен стил. През 1642 г., една година след раждането на сина им Титус, Саския умира. Художникът се изолира от света и живее само с творчеството си. През 1649 г. Рембранд заживява с Хендрике Стофелс — обикновено момиче от народа. След смъртта на Саския той изпада във финансови затруднения. Роднините на Саския засилват нападките си срещу него. Той продава къщата, а ценните колекции се обявяват на търг. Повечето от приятелите и почитателите му го забравят. Получава вече малко поръчки и живее съвсем уединено. През 1661 г. умира Хендрике, а седем години по-късно и синът му Титус. Рембранд и Корнелия, дъщеря му от Хендрике, остават съвсем самотни и в материална нужда. Рембранд умира през 1669 г. и е скромно погребан във Вестеркерк. Рембранд оставя след себе си повече от 600 картини, около 350 гравюри и над 2000 рисунки. Това творчество говори не само за невероятното му трудолюбие, но преди всичко за дълбоката човечност на твореца, което се наблюдава през всичките му творчески периоди. Ранната си слава той дължи на портретната си живопис. Този вид изкуство за нидерландските живописци по онова време е бил най-сигурния начин за препитание. Той се стреми да обхване цялата същност на изобразявания предмет. Като изключим портретите, той предпочита библейски сюжети, най-вече от Стария завет. Интересува го главно човекът и по-точно отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държането. Той се стреми да обрисува човека и неговия душевен живот. Образец за неговото зряло изкуство са портретът на Хендрике Стофелс (1658 г.), портретът на актьора Николас Брунинг (1653 г.), портретът на Ян Сикс, приятел на Рембранд (1654 г.). Рембранд рисува и много групови портрети. Голямо постижение в творчеството му е „Урок по анатомия на д-р Тюлп". Често рисува и себе си. Многобройните автопортрети, гравюри и рисунки датират още от времето в Лайден. „Свалянето на кръста" е една от четирите картини за страданията на Христа, които рисува през 1632 г. за нидерландския наместник. Докато Рубенс рисува силно движението на тялото и внушително предава сдържаната скръб, нидерландецът Рембранд рисува на малко пространство самото действие на свалянето от кръста. Яркият светлинен лъч, който изтръгва от околната тъмнина е характерен защото по онова време Рембранд пръв използва светлината, за да предаде драматизъм. На младини той рисува с любов евреи, просяци и скитници. Отразява мизерията („Продавач на отрова за плъхове" — 1632 г.) Както борбата за изобразяването на човека минава през цялото му творчество, така и разпределението на светлина и сянка от самото начало е от решаващо значение за неговия начин на изобразяване. Както в картините, така и в гравюрите той е майстор на светлината и сянката. В началото съвременниците му го славели възторжено и плащали високи цени за творбите му, постепенно обаче те започнали все по-малко да разбират изкуството му. Класицизмът, времето когато се съживява античността със стремежа ѝ към свръхчовешка красота, към заглушаване на всяко вътрешно вълнение, не разбира изкуството на Рембранд. В творбите му, по думите на Гьоте, ценим оня художник, който ни въздейства с човечното си изкуство. По време на тежките за Рембранд години 1625-1631 влиянието на Питер Ластман (бележит художник от Амстердам) било наистина огромно в творбите на ван Рейн. Картините му били доста по-малки, но доста детайлни (например носии или бижута). Темите били предимно религиозни и алегорични. В своят най-ранен творчески период 1632-1636, Рембранд използвал големи платна от лен и тежки тонове, изобразявайки драматични сцени. Рембранд създал много портрети през тези години. Другите творби съдържали библейски и митологични сцени. В края на 30-те години на ХVІІ век Рембранд нарисувал много пейзажи и различни природни офорти. В този период, неговите пейзажи изобразявали страдание в природата, представяйки дървета, съборени от буря, или зловещи небеса с тъмни облаци. Продължавайки през 1640 г., неговите творби станали по-сериозни, представяйки семейни трагедии, които той самият е изстрадал. Изобилието било заменено от силни душевни емоции. Библейските сцени вече водили началото си от Новия Завет вместо от Стария Завет, както е било преди. Картините му станали малки отново. Изключение е само огромният шедьовър „Нощна стража", най-голямата картина от всичките, която била материална и енергична, както и предишните му картини. Пейзажите били по-често офортни, отколкото нарисувани. Тъмната страна на природата била причина за много нидерландски селски сцени. През 50-те години на ХVІІ век стилът на Рембранд се променил отново. Картините станали внушителни по размери. Цветовата гама била разширена, замахът с четката – по-силен. С тези промени Рембранд се отдалечил от своите ранни творби и навлязлата мода, която все повече наклонила към фините, детайлни картини. През годините, библейските теми били все още често изобразявани, но темата преминала от драматични групови сцени към лични портретоподобни картини. През последните години от своя живот Рембранд нарисувал някои от своите най-чудесни автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци. В Нидерландия най-забележителната колекция от творби на Рембранд е в амстердамския „Райксмузеум" (Rijksmuseum), включваща шедьовъра „Нощна Стража" и „Еврейска годеница". Много от неговите автопортрети се съхраняват в хагската „Маурицхаус" (Mauritshuis). В дома му, къщата-музей на Рембранд в Амстердам, се съхраняват много гравюри. Бележити колекции от творби могат да бъдат открити и в други страни в Берлин, Санкт Петербург, Ню Йорк Сити, Вашингтон , Лувърът в Париж и Националната галерия в Лондон. Нидерландски златен век Рембрандт Русскоязычный сайт о жизни и творчестве Рембрандта Русскоязычный сайт о Рембрандте с анализом основных картин Полный каталог картин Рембрандта по данным исследовательского проекта «Рембрандт» Рембрандт в Web Gallery of Art (англ.) А. Вержбицкий. Творчество Рембрандта Голландский живописец Рембрандт | |
| Просмотров: 330 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |