Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Януари |
Александър Балабанов (18 януари 1879 г. - 30 ноември 1955 г.)
| Александър Балабанов. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2  Александър Михайлов Балабанов е виден български литературовед, преводач и критик. Един от дългогодишните преподаватели в Софийския университет „Свети Климент Охридски" и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи. Доктор Александър Балабанов, един от най-бележитите белетристи и поети в новата българска история, е роден в смутната за България 1879 година в град Щип, тогава в Османската империя, днес Република Македония, в семейството на баща арменец и майка българка. Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в София, а след това следва класически филологии в Германия. С изследвания на езика и литературата е свързан и неговият професионален път. Александър Балабанов е и преподавател по класическа литература и филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. На особена почит в литературните среди са неговите преводи на класически съчинения от гръцки и латински, в това число и на части от „Илиада” и „Одисея”. Той е и един от най-известните преводачи на Гьотевия „Фауст” в стихове. Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания. Сред тях се открояват имената на в. „Време” (1908) и сп. „Художник” (1906), на които той е редактор. Основател и редактор е и на първия български седмичник „Развигор” (1921-1927). Откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания в Аулата на Софийския университет (9 семптември 1934 година). В дъното - проф. Александър Балабанов, пред него проф. Александър Теодоров-Балан и проф. Иван Георгов, на трибуната - проф. Любен Диков, ректор на Софийския университет. Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени”. Голяма част от стиховете, пиесите и статиите на Александър Балабанов са пръснати из различни вестници и списания. Професорът е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния български език и посвещава редица статии по темата, най-известната сред които е „Слепите граматици”. Дейността на Александър Балабанов е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1879 година. Той често изпълнява мисии, възложени му от ВМРО, чиято цел е привличането на европейското внимание към проблемите на българите в Македония и Тракия. Заедно с Любомир Милетич, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка. Член-учредител е на Македонския научен институт. Жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г. в София. | |
| Просмотров: 372 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |