Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Февруари |
Зигмунт Крашински (19февруари 1812 г. - 23 февруари 1859 г.)
| Зигмунт Крашински. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%B3%D0%BC%D1%83%D0%BD%D1%82_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8  Зигмунт Крашински (на полски: Zygmunt Krasiński, пълно име: Napoleon Stanisław Adam Ludwik Zygmunt Krasiński) е полски поет и драматург, считан за един от великите полски поети в епохата на романтизма наред с Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки. Зигмунт Крашински е син на генерал граф Винценти Крашински (на полски: Wincenty Krasiński). Принадлежи към тази част на полската аристокрация, която поддържа добри отношения с окупационните правителства. Бащата на поета е генерал на наполеоновский, а впоследствие — лоялен поданик на руския император. Крашински изучава право във Варшава, а после в Женева, където се запознава с Адам Мицкевич. След 1829 г. живее в чужбина, най-вече във Франция и Италия. Крашински публикува голяма част от своите творби анонимно. Години наред води кореспонденция с най-различни лица, в това число и с доста властния си баща, чието влияние не успява напълно да избегне. Няколко тома с писма на Крашински са публикувани през 60-те и 70-те години на 20 в. На 26 юли 1843 г. Крашински се жени за Елиза Браницка (1820-1876), полска графиня. Зигмунт Крашински е един от тримата поети (заедно с Мицкевич и Словацки), считани за пророци на полския романтизъм. Той е по-консервативен от другите двама в социално-политическо отношение. Сред ранните му произведения са: * „Иридион“ (на полски: Irydion; 1833—1836) драма, която се отнася за времето на упадъка на Древен Рим * „Ахай-Хан“ (на полски: Agaj-Han, 1834) исторически роман * „Небожествена комедия” (на полски: Nie-boska Komedia, 1835) драма Драматичните произведения „Иридион“ и „Небожествена комедия” са определяни като особено впечатляващи. Макар да не споделя много от възгледите на Крашински, в своя „Курс по славянска история“ („Kurs literatur slowianskich“) Мицкевич разглежда „Небожествена комедия” като една от най-великите драми от епохата на романтизма. Сред лирическите произведения на Крашински най-голям интерес предизвиква философската и политическата поезия. Неговите месианистични философски възгледи са отразени особено в по-късните произведения като „Три мисли, останали от Хенрик Лигенза” на полски: Trzy myśli pozostałe po Henryku Ligenzie (1840) и „Зазоряване” на полски: Przedświt (1841 - 1843). Авторът вижда Полша като „Христос на народите“, избраната нация, която според него трябва да бъде поведена от аристокрацията, чиито минали постижения я правят достойна за това дело. През следващите години Крашински постоянно се връща към реторичните тонове на „Зазоряване”. Те присъстват в „Псалми на бъдещето” на полски: Psalmach przyszłości (1845 – 1847), „Последният” (1840 – 1847), „Resurecturis” (Възкресение) (1851) и др. В най-популярното от тези произведения – римуваните трактати „Псалми на бъдещето”, Крашински критикува възгледите на демократично-революционния Хенрих Каменски, порицава антифеодалното движение и предсказанието за социална революция. Това предизвиква ответна реакция от страна на Юлиуш Словацки, който не споделя възгледите на Крашински и между двамата възниква литературен двубой. Крашински е особено значима фигура за полската национална култура. Творбите му са превеждани на много чужди езици. Драматични произведения като „Иридион“ и „Небожествена комедия” се поставят на сцена и до днес. | |
| Просмотров: 399 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |