Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Февруари |
Йордан Стубел (19 февруари 1897 г. - 30 декември 1952 г.)
| Йордан Стубел. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BB  Йордан Стубел, псевдоним на Йордан Иванов Бакалов, е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл „Шуми Марица", който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г. Йордан Иванов Бакалов е роден на 19 февруари 1897 г. в София. Заедно с Елисавета Багряна е един от малкото поети от това време, чието детство минава в столицата. Стубел издава първите си стихове като ученик. След завършването на гимназия младият поет влиза в Софийския университет, специалност „Право". Но се реализира не в правото, а в литературата. След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. „Български воин" и списанията „Сила", „Листопад", „Ек", „Златорог" и др. В сп. „Златорог" публикува значителен дял от творбите си - над седемнайсет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. „Българин". В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник „Съвременник". През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът „Шуми Марица" е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорноприказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са „Приказка", „Майка", „Песен". През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - „Съдба". Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване", която авторът развива във втората си стихосбирка - „Сиротински песни". В нея той помества циклите „Сиротински песни", „Шуми Марица", „Дим", „Златната река" и „Нощен път". Някои от тях вече е публикувал в „Съдба". С тази втора стихосбирка Йордан Стубер приключва своята кариера като "поет за възрастни" и насочва вниманието си изцяло към децата. Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани", „Работна мушица"), бедността („Баба и дядо"), образованието („Който учи, ще сполучи") и др. Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са „Опак свят", „Срещу новата година" и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите „Господин Свинчок" и „Гост от Бомбай". В своите стихосбирки „Пътека до небето" и „Бяла Коледа" поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи. В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка". По същото време работи и в литературно - художествения отдел на Радио София. Заради поетичните си позиции в сп. „Златорог" е обявен от марксистите във формализъм. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от туберкулоза. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби. Големите политически промени, които настъпват в България след края на Втората световна война, повлияват и върху облика на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - обич, патриотизъм, образование, трудолюбие. Големият детски поет умира в София на 30 декември 1952 г. ЙОРДАН СТУБЕЛ: ЗАБРАВЕНИЯ ЛИРИК. - http://knigi-news.com/?in=pod&stat=902§ion=13&cur=275 Произведения БАБА МАРТА БЪРЗАЛА - ЙОРДАН СТУБЕЛ. - http://ambroziia.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/02/08/baba-marta-byrzala-iordan-stubel.897820 Бъдни вечер. - http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/rh/12.24_Budni_vecher.htm Йордан Стубел. - http://liternet.bg/publish3/jstubel/index.html Йордан Стубел. - http://literaturensviat.com/?p=22927 Йордан Стубел. - http://music.pop.bg/person36910.html Йордан Стубел. - http://slovarche.wordpress.com/tag/%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BB/ Йордан Стубел (1897-1952). - http://gothic.blog.bg/muzika/2008/06/21/iordan-stubel-1897-1952.204386, 21.06.2008 Йордан Стубел - Автор | Книги от | Helikon.bg. - http://www.helikon.bg/author/3145/ Йордан Стубел - Добре дошла! - http://www.dailymotion.com/video/xm4d8m_yyyyyy-yyyyyy-yyyyy-yyyyy_music Йордан Стубел: Стихове. - http://books.google.bg/books/about/%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BB.html?id=YmtgAAAAMAAJ&redir_esc=y Йордан Стубел. Стихотворения. - http://www.palitrabg.net/15p.htm, Палитра, Бр.15/ март 2005 Йордан Стубел — Хей, другари сурвакари — Моята библиотека. - http://chitanka.info/text/12318-hej_drugari_survakari ШАРЕНА КНИЖКА, ЙОРДАН СТУБЕЛ, 1929 г. - http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=3681 Статии Мирчева, Ина. Йордан Стубел и "Чудният свят" на българското детство. - http://kartinenvestnik.blogspot.com/2011/03/blog-post.html, 15 март 2011 | |
| Просмотров: 493 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |