Айн Ранд е позната по света със своята рационална философия, която тя нарича "обективизъм" (Objectivism), близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство. 

Пише множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Не по-малък принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Има издадени пет сборника с есета: „Добродетелта на егоизма” (The Virtue of Selfishness), „Капитализмът: Непознатият идеал” (Capitalism: The Unknown Ideal), „Романтическият манифест" (The Romantic Manifesto), „Новото ляво: Антииндустриалната революция" (The New Left: Anti-Industrial Revolution), „Философията: кому е нужна" (Philosophy: Who Needs It) и „Гласът на разума" (The Voice of Reason). Други нехудожествени произведения са „За новия интелектуалец" (For the New Intellectual), „Въведение в обективистката епистемология" (Introduction to Objectivist Epistemology) и „Изкуството на художествената литература" (The Art of Fiction). 

Айн Ранд е автор на романи като „Ние, живите" (We the Living), „Химн" (Anthem), „Изворът” (The Fountainhead) и „Атлас изправи рамене” (Atlas Shrugged) - втори по популярност след Библията. Пише също така сценарии и адаптации на своите книги за киното.

Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и на либералната икономика, най-вече в Северна Америка. Считана е още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо ценностите на разума, производителността и „рационалния егоизъм” – главната идея на обективизма. Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповяда независимост с идеите на капитализма срещу всички форми на колективизма и религията.

Известни мислители като психотерапевтът Натаниъл Брандън, икономистите Алън Грийнспан  и М. Нортроп Бюхнер, писателят Тери Гудкайнд, президентът Роналд Рейгън, философът и икономист Лудвиг фон Мизес и основателят на Уикипедия Джими Уелс споделят тези идеи. Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката.

Според френския писател и философ Ален Лорен, специалист по нейните творби, Айн Ранд е въплъщение на „самореализиралия се имигрант”, „защото тя е извършила този подвиг, изповядвайки краен атеизъм, силно критикувайки алтруизма в името на „рационалния егоизъм”.

Нейните открито про-капиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксически и маоистки движения на 1960-те-те в САЩ, Германия и Франция. През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението ѝ спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно работи за няколко института и изнася лекции, издава статии и впоследствие собствен вестник и списание. Публичната ѝ дейност, участието ѝ в политоложки и философски дебати са изключително интензивни и не намаляват до смъртта ѝ през 1982 г.

Общество „Айн Ранд"

Български фен клуб на Айн Ранд

Институт за радикален капитализъм „Атлас"

Айн Ранд - Автор | от | Helikon.bg