Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Декември |
Любомир Далчев (27 декември 1902 г. - 11 юли 2002 г.)
| Любомир Далчев. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2 Любомир Христов Далчев е български художник и скулптор. Брат е на поета Атанас Далчев и на архитекта Борис Далчев. Роден е в Солун в семейството на юриста кукушанец Христо Атанасов Далчев и прилепчанката Виктория Матеева Димшова. През 1926 г. завършва Художествената академия живопис в София в класа на проф. Никола Маринов. Две години по-късно завършва скулптура в Римската академия на изящни изкуства при проф. Лупи, в същия клас с Алберто Джиакомети и Сретен Стоянович. Продължава и прави специализация по пластична анатомия при проф. Анри Мез в Екол де Боз` Арт в Париж през 1929 г. При завръщането си в България се включва активно в художествения живот в страната, като участва в почти всички провеждани изложби и става член на Дружеството на новите художници. Твори живопис от 1926 до 1933 г., но много от картините му — портрети и фигурални композиции — биват унищожени при бомбардировките над София през 1944 г. Паметник на Гоце Делчев в Скопие, подарен от Любомир Далчев през 1966 г. След 1933 г. когато за първи път излага свои рисунки по пластична анатомия и пластики, се ориентира основно към скулптурата, в различните ѝ видове и жанрове: малка пластика, монументална пластика, декоративна пластика по екстериора на сградите на Българска народна банка, Софийски университет, ЦУМ, и интериора в Съдебната палата и др. Материалите, с които работи, са камък, бронз, керамика, дърво, ковани метали - мед, олово, алуминий. Между 1935 и 1937 преподава пластична анатомия в Художествената академия. По късно е професор по Монументална скулптура. В началото, между 1933 и 1944 г. теми в творчеството на Далчев са торсо, портрети на съвременници, както и 55 фигурални композиции за нуждите на Съдебната палата в София и Русе. Далчев създава още фигури за Централните софийски гробища, паметник в Дряново на падналите във войните, монументи за моста „Игото" и "Рачо Ковача"Габрово. Това е огромен скок по обем и качество за българската скулптура в сравнение с съществуващото преди Далчев. Ако броим изпълнените в материал скулптурни фигури в естествен ръст създадени от Далчев по това време, и ги сравним с броя на творбите на всички български скулптори от това време, събрани заедно, надали ще бъдат по-вече. Името на Далчев става известно в Европа. Издава се негова монография на немски и е многократно официално канен за скулптор на град Франкфурт в Германия, но той отказва поради нацизъма. В следващия период, до 1960 г., проф. Любомир Далчев е включен в групата за Паметника на Съветската армия в София. Прави много паркови скулптури и паметници на историческа тематика, които са изложени в паркове в София, Варна, фонтан в Русе, Златни пясъци (скулптура на Орфей) в Смолян, Велико Търново, Добрич (паметник на Йордан Йовков), Шумен, с. Брусен и в Скопие (паметник на Гоце Делчев).  Паметник на Гоце Делчев в Скопие, подарен от Любомир Далчев през 1966 г. След 1960 г. творбите му стават по-експресивни и обемни по форма, твори много цикли от скулптури в естествен ръст: поп Богомил- керамика (забранен като формалистичен). Преломен момент е забранената като формалистична скулптура "Бунт", с която той се отделя значително от каноните на соцреализма. По късно е изнесена от България. Това довежда до забрана за публикуване на две негови монографии готови за печат. Характерно за него е използването на комбинации на различни материали,камък,бронз,алуминий, мед, олово, дърво. Това го определя като автор с силно изявен специфичен стил за изява, базиран на българската традиция в резбата и иконографията, и структурен драматизъм. Автор е на комплекса от композиции в Братската могила във Пловдив отразяваща историята на Пловдив след Освобождението. Участва в международни Биеналита в Антверпен, Сао Паоло, Монреал, Дели, Милано. Има творби в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Санкт Петербург, Москва и редица колекционери в САЩ.  Паметник на трите поколения над Перущица, по проект на Любомир Далчев За Варна създава Коперник- фигура от кована мед (сравнително нова техника) и ценена от поляците като един от най-добрите образи на Коперник. Монументални творби на Далчев от този период се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската Градста Галерия, Пушкински музей (Москва), Ермитажа в Санкт Петербург, в художествени галерии в Одеса, Баку и др. В София е автор на паметника на "Климент Охридски" до Народното събрание. Изложените негови творби зад военния клуб "Войниците на Самуила" са близка по своя драматизъм до "Гражданите на Кале" от Роден. Изгражда 5 метрова Колона на Семейството с умело вплитане на фигурите на мъж, жена и дете. Прави 5 м. висока експресивна скулптура в бронз на лагериста до град Маутхаузен в Австрия. Създава драматичната група на "Майките-вдовици" сега в колекцията на Юго Вутен в Белгия. Участва в международни Биеналита в Антверпен, Сао Паоло, Монреал, Дели, Милано. Има творби в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Сао Паоло, Санкт Петербург, Москва и редица колекционери в САЩ. Някои от най-видните български скуптори са израснали под неговото влияние и според някои от тях без проф. Любомир Далчев българската пластична култура би била безкрайно бедна, немощна, жалка. През септември 1979 г. проф. Любомир Далчев е във Виена за своя изложба, придружен от съпругата си Ана Далчева (също скулпторка). По повод закриването на изложбата Далчев обявява намерението си да дари на българската държава експозицията си и иска да емигрира със семейството си в САЩ. Въпреки даденото му обещание на българското правителство за десет годишен паспорт, лично пратено от Мирчо Спасов, такъв документ не му е доставен. Първите пет години прекарва в Кливланд, Охайо, Прави паметник на Дж. МакГахан в Лексингтон, смятан освободител на България от Америка, проект за паметник на Джеси Оуенс,паметник на Свободата, и редица други проекти. Две негови изложби с малка скулптура се разпродават за късо време. Къщата Кристи в Ню-Йорк предлага да го представя, но той отказва поради липса на произведения в момента. След това се местят в Сънивейл, в района на Сан Франциско. Въпреки напредналата си възраст Далчев продължава да твори — прави уникален проект от червено дърво и бронз за входа на Сан Франциско от към световно известния мост Голден Гейт, също редица пластики и живопис, както и многобройна графика, а също пише и мемоарите си. Умира на 11 юли 2002 г., месеци преди да навърши стогодишен юбилей. Погребан е в забележителния архитектурен комплекс "Кристалната катедрала" в Гарден Гроув близо до Дисни ланд и Юниверсал пикчърс на юг от Лос Анжелос. Удостоен и с ордените „Народна република България" — II степен (1959), „Кирил и Методий" — I степен (1963), както и Димитровска награда през 1971 г. Стара Планина 1 степен след 1989. Любомир Далчев. - http://wmda.mobi/bg/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2 *** Атанасов, Петър. Далчев живееше в затвор с невидими решетки. - http://www.marica.bg/show.php?id=29150, 18 юни 2010  Братската могила в Пловдив възкръсва като концертна зала. - http://www.zapaden.plovdiv.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=422&Itemid=81, 06 June 2010  Далчевият "Коперник” възкръсна за трети път. - http://www.monitor.bg/article?id=50982, 20.08.2005  Една от най-хубавите пластики на Любомир Далчев - статуята на Николай Коперник в Морската градина на Варна, беше възстановена отново. Уникалната творба от кована мед беше натрошена преди три години, по-малко от месец след втората й реставрация. Далчев "пренарежда” Братската могила в Пловдив. - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=240599, 30.09.2009  Кой е Любомир Далчев? - http://www.bulgaria21.net/chicago/bg-facts/502-liubomir-dalchev, 19 септември 2010 Почти на сто, Далчев се сбогува с родината отдалеч. - http://more.info.bg/article.asp?topicID=261&issueID=459, 24.07.2002 Проф. Любомир Далчев за Братската могила в Пловдив и за паметника на съветската армия в София. - http://parasol.blog.bg/izkustv.....775024, 01.07.2011 In memoriam: За Любомир Далчев изкуството беше живот. - http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=121939  | |
| Просмотров: 1949 | Комментарии: 1 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |