Пятница, 29.03.2024, 07:27
Приветствую Вас Гость | RSS
Категории
Търсене в сайта
Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0
Социални връзки

Каталог статей

Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Декември

Хайнрих Хайне (13 декември 1797 г. - 17 февруари 1856 г.)
Хайнрих Хайне



Портрет от Мориц Даниел Опенхайм (1831)

Кристиан Йохан Хайнрих Хайне (на немски: Christian Johann Heinrich Heine), роден като Хари Хайне (Harry Heine) е един от най-значителните немски поети на XIX век. Освен поезия създава и много сатирични и публицистични творби.

Хайне е роден в адаптирало се еврейско семейство в Дюселдорф, Германия. Самият Хайне дава противоречиви сведения за рождената си дата, на места пише, че е роден в новогодишната нощ на 1800 г., на други места споменава 1797 като година на раждане. Приема се, че е роден на 13 декември 1797 г. Баща му е обеднял търговец на платове. Още като ученик Хайне започва да пише стихове. През 1816 г. Хайне е изпратен в Хамбург, където неговият богат чичо, банкерът Саломон Хайне, го насърчава да започне също търговия с платове. Това начинание се проваля, Heine & Co обявява фалит, а младият Хайне безутешно се влюбва в дъщерята на чичо си. По това време публикува стихове под псевдонима Sy. Freudhold Riesenharf. Обстановката в дома на чичо му се обтяга, и Хайне решава да учи право в университетите в Гьотинген, Бон и Хумболтовия университет в Берлин. Бързо установява, че литературата му е по-близо до сърцето от правото.

През декември 1821 г. Хайне публикува в Берлин първата си книга "Стихове". През 1824 г. излиза стихосбирката с 33 стихотворения, сред които е и най-известното му стихотворение "Лорелай" (1823). През същата година прекосява пеш планината Харц и посещава във Ваймар Йохан Волфганг фон Гьоте, когото високо цени. (На въпроса на застаряващия Олимпиец: "Какво пишете?" Хайне отвръща: "Един нов 'Фауст'" - това слага край на отношенията им.)

През 1825 г. Хайне завършва успешно следването си и получава докторска титла по право. По същото време решава да приеме протестантството, за да си осигури гражданско поприще. Това е необходимо поради съществуващите ограничения за евреите. В много случаи им е забранено да се занимават с определени професии, между които преподаването в университет, което е голямата амбиция на Хайне. Както сам казва за свое оправдание, покръстването му е било „билетът за приемане в европейската култура".

Тогава Хайне публикува своята "Книга на песните" (1827), която му донася огромна популярност, но малко пари. Поетът тръгва да странства из Германия, в Мюнхен напразно се опитва да получи място в университета. Неспокойният дух на вече болния поет (сифилис) го отвежда в Лондон и Италия, а през май 1831 г. - в Париж. Там се сближава с ‎Пиер Беранже, Жорж Санд, Виктор Юго, Балзак и др. и започва да публикува остросатирични политически стихотворения и статии срещу деспотизма в родината си. В 1835 г. пруският парламент забранява творчество му и - изправен пред материални затруднения - Хайне приема отпуснатата му от френското правителство "Почетна пенсия за немски политически емигранти".

В Париж поетът написва голямата си теоретическа книга "Романтическата школа" (1836) /визирайки със заглавието ѝ романтизма на възникналата през първата четвърт на века Хайделбергска школа/, а повлиян от приятелството си с Карл Маркс, създава стихотворния епос "Германия. Зимна приказка" (1844). Последното десетилетие от живота си Хайне прекарва на легло, полусляп, разяждан от напредващата болест.

Погребан е на парижкия хълм Монмартър, където и до днес гробът му е обсипван с цветя и оскверняван от неофашистки надписи.

В младежката си поезия, на която главно дължи литературната си слава, Хайне възпява любовта, русалките, старинните немски замъци, славеите и залезите над Рейн. Сред полуискрената-полутеатрална "мирова скръб", която вее от стиховете му, звучи лекият и прост напев на народната песен, често пречупван от неочаквана иронична поанта.

В годините на националсоциализма Хайне е забранен в Германия, всички негови паметници са разрушени, а "Лорелай" е обявена за творба на безименен автор. Сред книгите, които нацистите публично изгарят през 1933 г. на Опернплац в Берлин, са и произведенията на Хайне, сякаш за да се потвърди пророчеството, заключено в една от известните негови мисли: "Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора."

Още в 1911 г. Пенчо Славейков изрича за Хайне: "Тоя поет, тъй омразен на мнозина, е създал неща, които ще живеят и дотогава, когато от Немско и немци може би не ще има и помен дори."

По стихове на Хайне са писали музика много композитори, сред които Шуберт и Шуман. В чест на поета са учредени две литературни награди "Хайнрих Хайне" - през 1956 г. от Министерството на културата на ГДР и през 1972 г. от родния му град Дюселдорф.

Димитър Стоевски — Хайнрих Хайне — Живот и творчество

Хайнрих Хайне - БезРамка

Днес англоговорящата публика познава Хайне предимно чрез музикалните версии по негови произведения, направени от големи композитори като Шуберт, Менделсон, Шуман и Лист. Дори Рихард Вагнер черпи вдъхновение от неговото творчество за оперите си „ Танхойзер” и „ Летящият холандец”.  Джордж Елиът, Шоу и Ницше също черпят пряко вдъхновение от шедьоврите на Хайне.

Впрочем, на фона на стиховете написани през последните 15 години от живота на Хайне, цялото му предишно лирическо творчество бледнее. Като поет, той достига съвършенство.

"Не зная наистина дали заслужавам един ден светът да украси с лавров венец ковчега ми. Поезията, колкото и да я обичат, е била всякога само свещена играчка или средство, благословено за божествени цели. Но меч трябва да положите върху ковчега ми, защото аз бях доблестен воин в освободителната бран на човечеството." – Хайнрих Хайне

Хайнрих Хайне — Уикицитат

Венцеслав Константинов — Хайнрих Хайне — Моята библиотека

Хайнрих Хайне

Хайнрих Хайне

Един от върховете на немската поезия, придобил световна слава. За него Фридрих Ницше пише в "Светът без бог”: "Най-висше понятие за лирика ми е дал Хайнрих Хайне. Напразно диря в царството на вековете друга такава еднакво сладка и страстна музика… И как владее немския! Един ден ще кажат, че Хайне и аз несъмнено сме били първите артисти на немската реч – неизмеримо далеч от всичко, което са сътворили с нея обикновените германци”.

Стихове от Хайнрих Хайне на немски и български език

store.bg - Пътни картини - Хайнрих Хайне - книга





Категория: Декември | Добавил: Maria (07.12.2011)
Просмотров: 730 | Теги: Хайнрих Хайне | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Имя *:
Email *:
Код *: