Каталог статей
| Главная » Статьи » КАЛЕНДАР » Август |
Никола Петров (20 август 1881 г. - 10 декември 1916 г.)
Никола Петров "Автопортрет", 1904 г. Никола Петров е български живописец от младото поколение художници от началото на ХХ век. Всеки от тях твори в определена насока, с характерни единствени за него методи, но Никола Петров (заедно с портретиста Никола Михайлов) най-много се доближава до онова изкуство, до което са се домогвали френските импресионисти (Мане, Моне, Реноар). Той рисува предимно пейзажи, което е до известна степен повлияно от неговия учител в Художествената академия Ярослав Вешин, въвел практиката на пленеризма. Друг известен негов учител от Академията е Иван Мърквичка. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София", „Народният театър" (1912 г.), „Лъвов мост" (1911 г.).  Църквата "Света София" Никола Петров е роден в 1881 г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата Национална художествена академия. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през 1913 г. Още през 1903 г. е съосновател на Дружество "Съвременно изкуство", което обединява младите художници, архитекти и интелектуалци против академизма в изобразителното изкуство - индикатор за влиянието на модерните течения в България (импресионизъм, символизъм, сецесион). В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му - той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като "Рекичка из камънаци" (1911 г.) и "Река Ерма при Трън" (1910 г.), където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър в София. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил ("Пазар в Бяла Слатина"). Сред най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на Пенчо Славейков "На острова на блажените". Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология - многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.  Той илюстрира творбите на Тодор Влайков, създава стенописната композицията "Въведение в храма" в северния олтар в храм-паметника „Александър Невски". През 1911 г. на международна изложба в Рим Музея за съвременно изкуство откупува картината му "Лъвовият мост в София". През същата година е и първата държавна откупка в България на картината му "Църквата „Св. София". Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от туберкулоза само на 35 год. през 1916 г.  "Никола Петров", "Български художник", 1976 г.  Площад „Народно събрание”, 1909 г. Изключителният художник Никола Петров  "Софийското равно поле" Изложба отбелязва 130 години от рождението на художника Никола Петров Изложба на Никола Петров (1881-1916) в Софийска градска художествена галерия Криминалисти намериха крадени картини На 24 февруари галерия "Българи" показа 40 непоказвани пейзажа на един от родоначалниците на българския импресионизъм Атанас Михов... Намериха картина за 10 000 евро  Намериха картини, откраднати преди 5 години  "Лебеди", 1912 г. Никола Петров (1881 - 1916) ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО В ДАТИ 1881 – роден във Видин в семейството на Спаса и Петър Воднянски. 1898 – започва следването си в Държавното рисувално училище при Ярослав Вешин, Иван Мърквичка, Иван Ангелов. След прекъсвания завършва през 1913 година. 1903 – член-основател на дружество "Съвременно изкуство”. Участва в първата изложба на дружеството с малки акварелни работи, между които "Стрелец” и "Видинското пристанище”. Получава държавна стипендия и посещава Рим. 1902-1904 – прочува се като един от най-добрите млади пейзажисти, все още в стила на ефектния академизъм на Вешин. Високо е оценен от критиката – Андрей Протич, Симеон Радев, Васил Димов. 1904 – член и основател на дружеството на южнославянските художници "Лада”. Участва в първата му изложба в Белград с "Пейзаж”. 1905 – участва в международното изложение в Лиеж, Белгия. Работи по аранжирането на българската секция. 1906 – участва във втората южнославянска изложба на дружество "Лада” в София с два маслени пейзажа и "Етюд”. 1907 – участва в Международното изложение в Лондон. Преодолява малките формати и прави опит с голяма композиция – широка панорама с много въздух и светлина – "Керван волски коли”. Автор е на няколко от илюстрациите за романа "Ева” на А. Протич. 1908 – участва в третата южнославянска изложба на дружество "Лада” в Загреб с четири работи, включително пастелния автопортрет "Художник”. В Загреб е откупен "Пейзаж от София”. 1905-1912 – илюстрира Тодор Влайковите читанки. 1909 – създава първата си значителна голяма маслена картина "Църквата " Св. София”, която представя на изложбата на дружество "Съвременно изкуство” през 1910 година. Участва в Десетото международно художествено изложение в Мюнхен. 1910 – участва в шестата изложба на дружество "Съвременно изкуство” и в десетото биенале във Венеция. Оженва се за Веска Драганова. Илюстрира "На острова на блажените” от Пенчо Славейков. 1911 – участва в международната изложба в Рим по случай 50-годишнината от освобождението на Италия. Картината му "Лъвовият мост в София” е откупена от Музея на модерното изкуство. Завършва проекта на мозайката "Апостол Павел” за западната фасада на храм-паметника "Александър Невски”. Първа държавна откупка - картината му "Църквата "Св. София”. 1912 – участва в стенописната украса в храм-паметника "Александър Невски” с композицията "Въведение в храма” в северния олтар. Тежките условия за работата подкопават крехкото му здраве. Участва в четвъртата изложба на дружество "Лада” в Белград с четири работи, между които "Софийски площад”, "Банският площад” и "На тревата”, първият портрет на жена му на открито, все още в по-тъмна гама. 1914 – участва във втората обща художествена изложба на дружествата "Съвременно изкуство” и "Художниците на България” с 12 работи, между които "Из пожънати ниви”, "Рекичка из камънаци”, "Пейка с изглед към Троянския балкан”, "Зима”. Рисува първият напълно пленерен неоимпресионистичен портрет в българската живопис – "Портрет на жената на художника” или "Портрет под открито небе”. 1915-1916 – създава най-значителните си последни работи. Категорично се доближава до синтеза и масата – принципите на Сезан. Мазката става отново широка и свободна, мотивите с могъщи панорам- ни природни дадености – изяснени, жанровите фигури се появяват с ново значение. От това време датира вариантът на "Лъвовият мост”. 1916 – участва в международната изложба в Берлин с "Пещерски ливади” и "Чепеларе”. Работи върху последната си маслена картина, останала недовършена – "Стадо след дъжд”. 1917 – умира от туберкулоза на 10 декември в София.  Никола Петров в СГХГ Никола Петров жертва на жълтата гостенка Никола Петров – художникът на София Никола Петров – ярък талант в българското изкуство 130 години от рождението на Никола Петров Никола Петров рисува светлината. Той е ярък представител на европейския импресионизъм, а не просто български художник, който се стреми към това. Юбилейната му изложба е важна, защото поколенията се сменят и идват млади, които не познават творчеството на този блестящ художник. Аделина Филева - директор на СГХГ: "Никола Петров предполагам, че е любим на българската публика творец, който е обичан първо заради лекотата на четката, заради нежността на неговите творби, това излъчване, което те носят на одухотвореност, на мир, на една обич, все едно художникът е вложил сърцето си в тях." Малцина знаят, че Никола Петров е създателят на градския пейзаж в българското изкуство. Докато работи, около него расте столицата и той рисува Народния театър, Лъвовия мост, знаковите места на града току-що завършени. Навлиза в художествения живот на 22 години. Аделина Филева - директор на СГХГ: "Може би нашите зрители не знаят, че той веднага е поканен от един от видните български професори - Мърквичка - да участва в изписването на храм-паметник "Ал. Невски"." Никола Петров е и изключителен портретист. На него дължим най-хубавия портрет на Пенчо Славейков, на Добри Христов и Андрей Протич. Художествена галерия „Никола Петров", Видин Художествена галерия „Никола Петров" Видин Художествена галерия "Никола Петров" | |
| Просмотров: 2223 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |