Без значение дали сте чели книгите за Хари Потър или не, или сте гледали филма, със сигурност вече сте чули за Джоан Роулинг и последната й книга "Harry Potter and the Deathly Hallows”.

За какво е целия този шум? Та това е само една детска книга, нали така?

Това е, защото невероятната способност на Роулинг да създаде история, която грабва вниманието и ума прерастна в най-великото литературно събитие на всички времена.

Роулинг превърна четенето в приятно занимание за деца и родители.

Тя ни накара да говорим, да спорим, да дебатираме – за линията на сюжета, за героите, какво ще се случи след това, за религиозните нюанси на книгата.

Тя създаде ПОТРЕБНОСТ за своя продукт далеч преди да бъде отпечатана самата книга.

През Февруари 2007г. аз поръчах копие на книгата за Хари Потър в Amazon. А днес, тичайки към най-близката книжарница, едно последно копие бе останало самотно на огромния рафт, отделен за книгата.

Помислих си – колко тъпо. Поръчах книгата още преди 6 месеца, все едно бе последната ми глътка вода и чаках толкова дълго, вместо просто да запазя търпение и да си купя един екземпляр днес.

Това е просто една книга.

Това дори не е книга, която ще ми помогне да развия бизнеса си.

Вчера, 12 000 души се събраха в малкия град Хъдсън, Охайо (50% от жителите на града), улиците бяха затворени за движение, хората се разхождаха в костюми, а различните компании в града отвориха вратите си за Мъглърите (хора без магически възможности) и за децата им – Мъглърчетата, и всички те минаха от магазин на магазин, за да вкусят от магическите екстри на ноща.

Какво е това, което поредицата за Хари Потър направи, че се оказа в живота на толкова много хора? Малки деца, тинейджъри, лидери на общности, бизнесмени, религиозни лидери.

Вече има психологически изследвания на тема как да се помогне на децата да преживеят смъртта на Хари Потър (ако това се случи наистина – ако вече сте прочели книгата – МОЛЯ НЕ МИ КАЗВАЙТЕ КАКВО ЩЕ СТАНЕ). Християнски водачи дебатират книгата и питат – не отвежда ли тя читателите по-далеч от Господ и по-близо до магьосничеството?

Не мога да кажа. Всичко, което знам е, че радостта ми бе невероятна, когато получих своето копие от Amazon днес. Седнала съм в любимия си стол с напитката си и попивам внимателно всяка дума. Част от мен иска да остана будна през нощта, за да продължа да чета, за да не чуя как свършва книгата по новините или в офиса. Част от мен иска да отделя на книгата колкото време е необходимо, защото това е последната глава в живота на героите, в които се влюбих.

Какъв е бизнес моделът, който създаде Роулинг? Как изобщо тя ще посегне отново към перото и ще започне някаква съвсем нова история, след като всичко, което ще пише ще бъде сравнявано с литературния феномен "Хари Потър”? Каква част от нейния бизнес модел можем да адаптираме за нашия собствен бизнес?

Свалям шапка на Джоан Роулинг и нейната удивителна способност да създава вълнение, очакване, радост и взаимодействие в "писмения” свят.

Дебора Чадок Браун
Писател, Фен на Потър и Роулинг
www.allwriteink.com

В друг сайт прочетох, че успехът на Хари Потър е толкова грандиозен от бизнес и маркетингова гледна точка, че заслужава да влезе като казус по бизнес в бизнес училищата. И нищо чудно това да стане.

Вчера по българските телевизии даваха как 200 души чакат в 02 часа след полунощ в София пред книжарница "Хеликон”, за да се сдобият с копие от най-новата книга за Хари Потър.

Наистина си струва да помислим, при това съвсем не на шега:

• Каква част от бизнес модела на Хари Потър можем да адаптираме за нашия собствен бизнес?
• Как да накараме хората да говорят по-често за нашия бизнес и за нас самите?
• Кое е онова, което кара хората да говорят?
• Какво продаваме на клиентите си в момента и дали то е именно онова, което за което те искат да говорят (разбирай – рекламират от уста на уста) с удоволствие?

А ако знаем отговорите на всички тези въпроси, ето още нещо важно за размисъл:

• Способни ли сме да се променяме?
• Можем ли да променим нещата, веднъж след като вече знаем какво да сторим?
• Истински ли желаем да се променим или само се преструваме, че това е важно за нас, като предпочитаме да се задоволяваме със статуквото?