Каталог статей
| Главная » Статьи » МАРКЕТИНГ » Издателски бизнес и маркетинг |
Аркадий Милчин
 През 2004 г. известният руски книговед Аркадий Емануилович Милчин празнува своя 80-годишен юбилей. Той често е наричан „Главен редактор на Русия”. Неговите заслуги за формирането и развитието на съвременната руска издателска култура са неоспорими: автор е на 10 книги и около 150 статии, посветени на теорията и практиката на редактирането и културата на книгоиздаването; дълги години (от 1967 г. до 1985 г.) ръководи известното издателство „Книга”; преподава в Московския полиграфически институт (МПИ). В интервю пред „Книжное обозрение” през 2004 г. Аркадий Милчин разказва за някои епизоди от формирането на руската книжна култура, свидетел и участник на които е бил. – Как започнахте? – През 1949 г. завърших с отличен успех литературно-редакторското отделение на редакционно-издателския факултет на МПИ. Не намерих работа по специалността. Наложи се да стана коректор в издателство „Изкуство”. Но все пак много ми се искаше да бъда редактор, винаги ме е теглило към тази работа. „Изкуство” изискваше второ специално образование в съотвествие с профила на издателството и аз постъпих в театроведския факултет на ГИТИС. Скоро в редакцията за полиграфическа литература, вляля се в „Изкуство” от „Гизлегпром”, се появи вакантно място за редактор; моят преподавател в МПИ и завеждащ тази редакция Василий Василевич Попов се съгласи да ме вземе на работа. Това определи моята съдба. Отначало подготвях за издаване главно учебници по полиграфия. Книгите, посветени на редакторската работа, на редакционно-издателското дейност, тогава бяха много малко. Влечението към проблемите на редактирането не беше случайно. Мен, абитуриента на МПИ, болезнено ме оскърбяваше това, че специалното редакторско образование не се ценеше в отрасловите издателства. Предпочитаха специалисти: в издателство „Изкуство” – по театрознание, изкуствознание, кинознание; в „Медгиз” – лекари; в „Машгиз” – инженери и т. н. Неприятно беше и това, че в печата и в разговорите редакторът беше представян като някаква зловеща фигура, чиито вредни действия уронват престижа на литературата и нейните творци. Такава слава отчасти беше заслужена – на редакторите често възлагаха несвойствени им идеологически функции. – Как се появи знаменитата книга, известна във всички редакции в страната като „Справочникът” на Розентал? – През 1955 г. съсредоточих усилията си върху справочните издания, които трябваше да съдържат отговори на всекидневните въпроси от редакционно-издателската практика. Сред тях беше и „Справочникът по правопис и редактиране” на Розентал [Дитмар Еляшевич]. Както изборът на темата, така и изборът на автора, между впрочем, мой преподавател в МПИ, се превърнаха в голям успех. Книгата претърпя много издания и продължава да бъде издавана и днес. Дитмар Еляшевич на драго сърце прие и предложението да напише речник-справочник „Управление в руския език” – той претърпя две издания. Друг мой приятел, Маркус [В. А.], уговорих да състави „Справочник с нормативни материали по издателско дело”. На сътрудниците на Всесъюзната книжна палата поръчах да съставят сборника „Стандарти по издателско дело” (неотдавна излезе от печат неговото трето, обновено издание). – А как възникна издателство „Книга”? – През 1963 г. беше взето решение за уедряване на издателската система в страната. По този начин трябваше да се икономиса хартия за сметка на ведомствената незадължителна литература и да се избягнат многобройните дублирания. Тогава успяхме да създадем издателство, което трябваше да обедини всичко, което се отнася до книжното и библиотечното дело. Надявахме се, че в рамките на новото издателство ще успеем да покрием загубите за сметка на печалбата от масови издания, предназначени за библиотеките. Нашата редакция беше създадена на основата на няколко структури, сред които издателските отдели на Ленинската библиотека и на ВГБИЛ. База стана издателството на Книжната палата. Този разнообразен конгломерат трябваше да бъде да подведен под някакъв общ знаменател… Не се стремях да стана главен редактор, смятах, че не съм администратор… Но ми казаха: на колегия ще станете и ще кажете, че се отказвате, а ние след това ще ви го припомним…. И аз, честно казано, се изплаших. Така през 1967 г. ме назначиха за главен редактор...  Мильчин, Аркадий, Чельцова, Людмила.Справочник издателя и автора. Редакционно-издательское оформление издания. – Москва: Студия Артемия Лебедева, 2009. – 1084 с. | |
| Просмотров: 386 | Комментарии: 3 | Теги: | Рейтинг: 0.0/0 |
| Всего комментариев: 0 | |