Роден на 21.11.1914 г. в град Лерин – Егейска Македония. През 1918 г. семейството се преселва във Варна. Баща му заминава за Америка и той от малък става глава на семейство. Завършва търговско училище, а през 1944 г. записва Художествената Академия при проф. Никола Ганушев, като последен негов ученик. След като завършва е назначен за асистент.
Големият български акварелист и художник, Константин Щъркелов, го кани за свой ученик, но той смята, че всеки има свой път в изкуството.
Творбите на Сотир Костов са изпълнени с мекота и излъчват светлина. Нарисувал е над 300 акварела, маслени картини и портрети. През 1978 г. по-голямата част от творбите му са откраднати и продадени в Западна Германия.
Сотир Костов е всестранно надарена личност – говори седем езика, свири на цигулка и китара. Занимава се с окултни науки и хиромантия. Всеотдаен към околните и безкомпромисен към себе си и изкуството, което създава.
Ревностен привърженик на учението на Дънов и търсенето на истината в живота.
От 1973 г. живее в Панчарево и работи като пазач!
Последните две години от живота си е прикован на легло под грижите на сестра си и много млади приятели.
Разбрали за болестта му, негови приятели от САЩ, Канада, Германия и Италия идват да го видят и да му окажат морална и материална помощ.
В средата на октомври 1992 г. Сотир Костов умира, останал неизвестен, скромен и непризнат.

Пастелни тонове и светлина излъчват акварелите на Сотир Костов-Графа, които от днес могат да се видят в столичната галерия "Аполо&Меркурий". Творбите са изпълнени с мекота и изящен рисънук и пресъздават най-красивите места от страната ни.

Името на художника не е достатъчно известно, но специалистите сравняват картините му с пейзажите на Константин Щъркелов.

Неговият път след 1944 г. обаче е изпълнен с изолация и самота - пристрастието му към дъновизма в онези времена е равностойно на престъпление. Затова творбите на Костов не намират очаквания прием и авторът им работи като пазач на Панчарево от 1973 г. до смъртта си през 1992 г.

Липсата на комерсиален успех на картините му не пречи на художника да посвещава времето си на изкуството - той свири на цигулка и китара, чете книги в оригинал на седемте езика, които владее, и се занимава с окултизъм. През 1978 г. голяма част от творбите му са откраднати и продадени в Западна Германия.