Рене Франсоа Гислен Магрит (René François Ghislain Magritte) – белгийски художник, един от основните представители на сюрреализма.
Хронология
1898 – Роден в Лесин, Белгия, на 21 ноември.
1910 – Започва да посещава художествени курсове в Шатле, където се е преместил със семейството си.
1912 – Майката на Магрит се самоубива в река Самбр.
1913 – Запознава се с Жоржет Берже.
1916 – Магрит се записва в Академията за изящни изкуства в Брюксел, където посещава лекции по рисуване, приложни изкуства и орнаметална композиция.
1916-1920 – Най-добрият приятел на Магрит е Пиер Буржоа, на когото той прави няколко портрета. Те се интересуват от модернизъм и италиански футуризъм.
1920 – Магрит излага първите си, вдъхновени от футуризма, картини, заедно с Пиер Флуке.
1922 – Встъпва в брак с Жоржет Берже. Тя става негов модел и главно
вдъхновение. Той също така става приятел с Виктор Сервранкс, който има
много интересен геометрично-абстрактен стил. Този стил е едно ново
направление за Магрит.
1922-1923 – Създава своите първи действително качествени творби, които
се характеризират с кубистично-футуристични реминисценции и с
чувствителното преобладавене на женски форми.
1925 – Магрит решава да рисува обекти само с всичките им детайли. Той се
дистанцира от пластичните качества на "фотографското” изкуство в полза
на по-студения, по-отдалечен стил, който рисува образи, лишени от
естетичност. "Ноктюрно”
е една от първите творби която отразява тази негова промяна. Творбата
съдържа елменти от иконографията, която Магрит за първи път оценява и
която той ще озползва през целия си живот: картина в картината, птица в
полет и т.н.
1926 – Завършва "Изгубения жокей",
който, както Магрит казва по-късно, е километричният камък по пътя му
към сюрреализма. Творбата носи едно мистично чувство, една тревожност
без видима причина. Това чувство на безпокойство което се проявява в
тъмните тонове, мрачните форми и мистериозното разположение на
предметите се появява за първи път в творбите му в средата на 1920-те.
1927 – Магрит и Жоржет се преместват в Париж, за да бъдат по-близко до
центъра на събитията. Той започва да участва в проявите на сюреалистите и
се сприятелява с Андре Бретон, Пол Елюар, Макс Ернст.
1925-1930 – Магрит започва да свързва думи и образи в картините си.
1929 – Гостува на художниците сюрреалисти Жоан Миро и Салвадор Дали и на поета сюрреалист Пол Елюар. Завършва известната картина "Предателството на образите".
По това време Магрит е също първият, който използва една друга техника –
представяне на познат предмет и назоваване на този предмет по начин,
различен от общоприетия.
На картината е нарисувана лула, под която
ръкописно е написано: "Това не е лула”. Надписът изглежда противоречив,
но на практика е верен. Картината с изображението не е самата лула, а
нейният образ.
… прочутата картина на Рене Магрит –
художникът, който ни подсеща, че образите, възприемани от нас, са изрази
на една несигурност, която ни обърква и с която не можем да се
примирим. Защото това, което ни се показва, пречи да бъде видяно нещо
друго. www.librev.com
1930 – Европа е в рецесия. Резултатите от икономическата криза засягат
силно художника. Неговият приятел Жоманс е принуден да затвори парижката
си галерия, а колекционери и галерии непрекъснато фалират. Магрит няма
вече постоянен доход и отношенията му с Бретон са се влошили в резултат
на различната интерпретация на сюрреализма и това какъв път той трябва
да поеме. Той се връща обезкуражен в Брюксел и се заема с комерсиално
рисуване.
1930-1939 – Една група приятели и спонсори го подкрепят и му помагат да
води нормален живот и да излага картини по различни поводи. Магрит
успява да преживее тези трудни години като в същото време печели добра
репутация в чужбина и творбите му биват излагани в Лондон, Ню Йорк и
Париж.
1940 – Втората световна война започва и германската армия окупира
Белгия. Магрит преживява криза, дължаща се не само на немската окупация,
но и на неговото финансово положение и на неудовлетворението му от
работата му. Той стига до заключението, че чувството на удоволствие и
атмосферата на щастие трябва да доминират над тревожността, която е
преобладавала в творбите му преди това. За да покаже "ярката страна на
живота” Магрит решава да промени "иконографията” си и започва да рисува
по друг начин.
1942 – Неговите така наречени leaf-birds (птици-листа) се появяват в две творби – "Островът на съкровищата” и "Приятелите на страха".
1943 – Той е впечатлен от една репродукция на Реноар, което води до
решителен прелом в работата му. Изкушен от чувствеността на цветовете
той се спира на по-ярка палитра. Като продължава да рисува предмети и
фигури с педантичност, с която вече е станал известен, той добавя към
тях един нюанс, очевидно вдъхновен от импресионизма, като използва
цветове в по-топли и бодри тоналности. Магрит нарича този период "слънчев”.
1947 – Александър Йолас, който става главен дилър на Магрит в САЩ излага
успешно неговите творби в Ню Йорк. Той му предлага да забрави Реноар и
да фокусира вниманието си върху образи, които привличат публиката като
"Островът на съкровищата”. Чувствайки се длъжен да отговори на новите
изсквания, Магртит създава нови комбинации (Vache Period, Mature Period), използвайки стари образи.
1953 – Сред творбите на Магрит, които му носят международно признание, една се превръща в обект на изключителен интерес. В "Голконда”
Магрит перфектно свързва различни мотиви от своя репертоар: малки хора в
палта и бомбета се носят безтегловно в синьото небе пред фасади на
къщи. Фигурата на мъж с бомбе се превръща в негова емблема и неизменно присъства в творбите му след 1950 г.
1958 – Завършва "Близкият приятел” с фигура на човек с бомбе.
1964 – Завършва "Голямата война” с фигура на човек с бомбе.
Магрит рисува тази картина като
автопортрет. На нея е изобразен мъж в палто и с бомбе, стоящ до стена,
зад която се виждат море и облачно небе. Лицето напълно е закрито от
"плуваща” пред него зелена ябълка. Предполага се, че названието си –
"Човешкият син” – картината дължи на образа на бизнесмена, оставащ си
син на Адам, и ябълката, която символизира изкушенията, които
продължават да преследват човека и в съвременния свят.
1965 – Провежда се голяма ретроспекция на
негови творби в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк – явно признание
за неговото световно значение. Магрит говори за своите творби от
най-късния си период 1958-1965 като за "намерените” си деца.
1967 – На 15 август Рене Магрит умира в Брюксел на 68 годишна възраст. Картините на Рене Магрит оказват силно влияние върху произведенията на много творци. Няколко примера:
- "Аферата на Томас Краун” (The Thomas Crown Affair), 1999. В този филм (римейк на оригинала от 1968 г.) Пиърс Броснан,
който изпълнява ролята на главния герой, ограбва американски музей,
като се преоблича заедно с повечето от своите съмишленици в персонажи
от картина на Рене Магрит;
- Песента на Пол Саймън "René and Georgette Magritte with their Dog after the War" от албума Hearts and Bones (1893);
- "500 дни лято”
(500 days of Summer), 2009. В дома на главната героиня върху масичката
лежат бомбе и ябълка, детайли от картината на Рене "Човешкият син”;
- Белгийският режисьор Раул Серве е създал филм "Таксандрия", в който фоновете и костюмите са заимствани от картините на Магрит;
- Украинският късометражен филм "Изгубените картини на Рене Магрит” на Дмитрий Бондарчук също е фантазия на тема картините на Магрит.
Една от най-новите рекламни кампании,
която черпи вдъхновение от "Човешкият син”, е "Пролет-Лято 2013″ на
френския дизайнер на обувки "Кристиан Лубутен", дело на фотографа Питър Липман.
Кадрите са заснети на рибарско
пристанище, явно в късния следобед. На фона се виждат празни лодки, а в
центъра са поставени съблазнителни обувки, окачени на кукички на
въдици. Ако това не ви е достатъчно да прозрете идеята на рекламата, то
фотосът, на който виси гол модел от мъжки пол, а до него стои жена с
въдица в ръка, определено ясно предава рекламното послание – стръвта са
обувките, плячката мъжете, а жените са ловците. Елеонора Йорданова
Биография Творби Цитати Книги
Фондация "Магрит”
Магритт, Рене
| 
