Бодо Узе (Bodo Uhse) – немски белетрист, есеист и публицист, роден в Ращат в семейството на пруски офицер.
Отначало Узе желае да последва военното
поприще на баща си, но след поражението на Германия в Първата световна
война тази мечта се осуетява и той се включва в различни паравоенни
формации, като за известно време е редактор на различни нацистки
вестници. През 1930 г. прекратява членството си в
националсоцалистическата партия, потърсва контакт с Германската
комунистическа партия и става неин член. Тогава започва да пише първите
си разкази. След като през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер,
писателят емигрира в Париж и е лишен от немско гражданство.
Във френската столица Бодо Узе създава
първия си, почти автобиографичен роман "Наемник и войник” (1935) и взима
участие в Международния писателски конгрес за защита на културата
(1935). След избухването на Испанската гражданска война в 1936 г. Узе се
записва доброволец и се включва като военен комисар в интернационалните
бригади. Разболява се и през 1938 г. се завръща в Париж. През 1939 г.
писателят се преселва в САЩ, а на следващата година – в Мексико. Там
създава художествено най-силната си творба – романа "Лейтенант Бертрам”
(1944).
След края на войната Бодо Узе се завръща в
Източна Германия, където публикува романа "Ние, синовете” (1948),
сборниците с разкази "Света Кунигунда в снега” (1949), "Мостът” (1952),
първата част на романа "Патриотите” (1954), "Мексикански новели” (1957) и
сборниците с разкази "Пътешествие в синия лебед” (1959), "Фреската”
(1960) и "Неделно мечтание в Аламеда” (1961).
Бодо Узе си създава име като майстор на
социалнокритическия разказ, изграден с ярък неусложнен език, но с
дълбок, често приглушен лиризъм. В 1963 г. става главен редактор на
престижното литературно списание "Зин унд форм”. Отличен е с
"Националната награда на ГДР” (1954), а от 1955 г. е член на Немската
академия на изкуствата.
Биография LiterNet Книги
Разкази от Бодо Узе, в превод на Венцеслав Константинов
| 