Self-Portrait with Parents, Brothers, and Sisters (c. 1615)

Якоб Йорданс е един от тримата барокови художници, заедно с Петер Паул Рубенс и Антонис ван Дайк, донесли престиж на Антверпенската школа.  bg.wikipedia.org

Якоб Йорданс (Jacob Jordaens) – фламандски художник, един от най-ярките представители на фламандския барок.

Автор на митологични ("Мелеагър”, "Атланта”) и библейски сцени ("Разпятие”, "Четиримата евангелисти”), а също така и на сцени от селския живот. Няколко платна художникът посвещава на забавния сюжет "Сатир на гости на селско семейство”, в които античният гост се съпоставя с обикновените хора. Последовател на Микеланджело да Караваджо, той умее най-добре от всички фламандци да постига драматични ефекти чрез светлината.  bg.wikipedia.org

Якоб Йорданс е роден през 1593 г. като първо от единадесетте деца в семейството на богатия търговец на тъкани Якоб Йорданс Старши и съпругата му Барбара.

От 1607 г. е ученик на Адам ван Ноорт, подобно на Петер Паул Рубенс, с когото той си сътрудничи.

През 1616 г. се присъединява към Гилдията на художниците "Свети Лука” и през същата година се жени за дъщерята на учителя си Анна Катарине ван Ноорт.

През 1618 г. Якоб Йорданс купува къща в района на Антверпен, където е преминало детството му. В нея, разширена през 1639 г., той устройва ателие и прекарва почти целия си живот.

Върху творчеството му голямо влияние оказва Рубенс,  както и художници като Ян Стен и Франс Снайдерс.

Макар че не е бил ученик на Рубенс, той безусловно е изпитвал влияние от неговото творчество. Освен това, художникът е бил и под благотворното въздействие на творбите на фамилията Брьогел (Brueghel), на Веронезе (Paolo Veronese; 1528-1588) и най-вече на Караваджо (Caravaggio; 1571-1610), което му помага да въплъти, в своето изкуство, по великолепен и ярък начин характерната за фламандците любов към живота.  www.artnovini.com

В изкуството на Йорданс  с голяма сила са разкрити народните основи и реалистичните стремежи на Фламандската живописна школа, такива нейни черти, като чувствено възприятие на живота, мощно разкриване  на формите с  четката, непресъхващ оптимизъм. Заедно с това, в творчеството на Йорданс значителна роля се играли връзките със старата нидерландска традиция и с наследството на Караваджо.  www.bse.info-spravka.ru

Йорданс създава и картони за гоблени. Запазени са и няколкостотин негови рисунки.

За ранните му произведения ("Семеен портрет” (около 1615), "Поклонението на пастирите” (1618)) са характерни родствени на караваджистите плебейска специфичност на фигурите, тясно групирани на преден план, подчертана материалност на предметите, контрастиращи светлина и сянка.

В най-добрите картини на художника, изпълнени в периода 1620-1630 г. ("Възпитание на Юпитер” (1620),  "Семеен портрет” (около 1622-24), "Алегория на плодородието” (около 1625-28) и др.), се проявяват особеностите на неговия реализъм – пристрастие към пълнокръвните селски и бюргерски типове, едри фигури и пикантни подробности, предпочитание към битовия жанр и жанрова трактовка на религиозните и митологичните теми, енергична и силна живопис с преобладаване на топлите тонове.

След смъртта на Рубенс през 1640 г. Йорданс става най-популярният художник в Антверпен.

Дори когато  през 1645 г. се обръща към протестантството, католическата църква  продължава да му възлага поръчки.

След 1640 г. Йорданс  рисува парадни, претрупани с фигури композиции, в които понякога се чувстват натруфеност и лъжлив патос.

През 1650 г. ярките цветове в творчеството на Йорданс са заменени със сиво-синя палитра, преминаваща понякога в кафяви тонове.

Якоб Йорданс има много ученици – от 1621 до 1667 г. в Гилдията на художниците "Свети Лука” официално са регистрирани 15 негови ученика.

Творби

Изложба на Якоб Йорданс