Иван Ненов безспорно е един от най-големите ни художници. Той е част от културата на Европа. Живописта му е ясна и бистра, с перфектна композиция, в която женският образ става монументален, а духовните състояния на жената отекват в тоналността картината и в нейната стилистика. Иван Ненов борави с лекота с всички модни за времето си течения – посткубизъм, футуризъм и пр, но живописта му запазва своята хуманност, чистота и прозрачност независимо от стиловете, през които преминава.  www.artprice.bg

Иван Ненов заема особено място в историята на новото българско изкуство. С богатото си творчество и култура, с неподправения стил и вкус името му се нарежда до големите личности, дали нов тласък на нашето културно развитие.  www.dnevnik.bg

Иван Ненов (1902-1997) е един от най-авангардните творци от 30-те години на миналия век с особено място в историята на българското изобразително изкуство…  Неговите творби преминават през времето без да остаряват и губят от лиризма и изтънчеността си. Те въздействат с пластичността, с нежния светъл колорит, запазил свежото си звучене въпреки изминалите години, с особената линия, превърнала се в отличителен белег на цялото му творчество. Тя е тази, която прави произведенията монументални и пластични и им вдъхва неповторима изразителност.  www.vesti.bg

Край морето (1938), Автопортрет (1925)

Мислещ, концептуален, неимпулсивен, акад. Иван Ненов рисуваше дълго своите картини, правеше серия предварителни проучвания. Моделът за него беше просто анатомична справка… Неговите творби преминават през времето, без да губят от лиризма и изтънчеността си – вижте "Мома”, "Тоалет”, "Автопортрет”, "Безработна”, "Рибари”, "Прозорец”, "Стъклена кана”, "Писмо”. Те въздействат с пластичността, с нежния светъл колорит, запазил свежото си звучене въпреки изминалите години, с особената линия, превърнала се в отличителен белег на цялото му творчество. Тя е тази, която прави произведенията монументални и пластични и им вдъхва неповторима изразителност.  www.24chasa.bg

Иван Василев Ненов е български художник и скулптор. Автор е и на критични статии по въпросите на изобразителното изкуство. Известен е със своите портрети и актове на жени.

Роден е през 1902 г. в София. Учи в Художествената академия при Никола Ганушев, като се дипломира през 1925 г. при Никола Маринов. През 1928 г. сключва брак със своята състудентка от академията Екатерина Савова-Ненова. Творческия си път започва в областта на интимно-психологическия портрет. Основно работи в областта на живописта, графиката, мозайката, малката пластика. Предпочитаните техники за живописните му платна са температа и маслените бои.

През 1930-те г. се включва в прогресивното движение в българското изкуство, членува в Дружеството на новите художници. Рисува серия от портрети на жени от народа, в които характерни са класическата чистота на формите и трайните духовни състояния. През 1932, 1936 и 1938 г. пребивава в Италия, където експериментира с посткубистична живопис. Творчеството на Иван Ненов от 1950-те и 1960-те години се характеризира със своя реализъм, колорит и завършеност на композицията.

Море, на балкона

Малката пластика е другата сфера на творческите търсения на Ненов и се нея се представя на много от общите художествени изложби по приложни изкуства. Предпочитани от твореца материали са керамика, теракота, глазиран шамот. Създава серия от малки фигурни пластики и обредно-ритуални съдове, чийто водещ мотив отново е женският образ. Насочва се към малката пластика, след като е обявен за формалист в началото на 1950-те г. и цяло десетилетие не може да излага творбите си.

С пластиките си Иван Ненов участва във всички по-значими изяви на Съюза на българските художници в страната и зад граница. Представен е в изложби в Будапеща, Венеция, Делхи, Дрезден, Загреб, Милано, Москва, Ню Йорк, Париж, Токио, Фаенца, Франкфурт, Чикаго. Въпреки това той има само една самостоятелна изложба, през 1975 г., в София, като няколкото други опита преди това завършват с крах. През 1941 г. подготвя за излагане близо 100 творби от края на 1920-те до началото на 1940-те г., но бомба пада върху ателието му и унищожава произведенията му. През 1963 г. Ненов отново прави опит, но експозицията му е осуетена от властта.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галерии в страната, както и частни сбирки в Гърция, Италия, САЩ, Япония. През 1936 г. за картината си „Край морето" е награден с бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано и със златен злак от СБХ. Удостоен е с орден „Кирил и Методий" — II степен през 1960 и I степен през 1963 г.; с „Червено знаме на труда" през 1963 г. и орден „Георги Димитров" през 1982 г. Носител на награди на СБХ за цялостно представяне на керамика (1968), за самостоятелната му изложба в София през 1975 г. и наградата за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора през 1977 г. През 1994 г. е избран за академик в Българската академия на науките.

Умира на 4 септември 1997 г. През 1998 г. излиза биографично-мемоарната книга на Георги Каприев и Петър Змийчаров „Много лично. Иван Ненов". През 2001 г. Евгени Клинчаров публикува книгата „Разговори с Иван Ненов / Мисли на художника за изкуството".

Иван Ненов, нежният, дълбокият и заедно с това несломимият човек и творец, е европеец в най-дълбокия смисъл на тази дума. И не заради времето, прекарано в Италия, Франция и Германия, не заради общуването със забележителните майстори на Запада, не и заради непосредственото му участие в творчеството там. Той винаги е носил в себе си универсализма, етично предразположение, таланта. Париж, Флоренция, Мюнхен са шлифовали един скъпоценен камък, но той е от български недра. Може би действително съществуват културни гени, които се предават от поколение на поколение. Тези тайнствени гени могат да не се проявят и столетие, но не умират, не погиват, чакат и когато намерят благодат, са в състояние да създадат личност, за която дълго ще се чудим и маем, откъде се е взела между нас. Изглежда вярно, че веднъж създадена, една култура и нейният дух не чезнат бързо във вековете. Може би Елада е възкръснала, не защото сме я преоткрили, а защото винаги сме я носили в себе си.  www.slovo.bg

Шедьоври на Иван Ненов идват в Бургас

Биография  Творби

Спомен за Иван Ненов