Животът на интелектуалците протича в много тесен кръг. Те се четат един други. И си пишат един за други.

Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен.

Чета и углавния кодекс, и Библията. Библията е жестока книга. Може би най-жестоката, която е била писана някога.

Жорж Сименон

За милиони читатели Сименон е бащата на комисар Мегре. paper.standartnews.com

Жорж Сименон (1903-1989), бащата на психологическия криминален роман, е роден в Лиеж, Белгия. Написал е около 500 романа, като става популярен сред читателската аудитория със серията, посветена на разследванията на инспектор Мегре.  goodnews.actualno.com

Жорж Жозеф Кретиен Сименон (Georges Joseph Christian Simenon) е белгийски писател, пишещ на френски, автор главно на криминални романи.

Той е роден на 13 февруари – петък 1903 г. в Лиеж. Майка му е била суеверна и решава да промени датата на 12 февруари. Баща му Деире е счетоводител. На 15 години постъпва като репортер в "Ла газет дьо Лиеж”, където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета и това се оказва незаменима школа. Публикува първия си роман (така поне се смята) на 18 години. Пристига в Париж без нито едно су в джоба си през 1922 г., храни се с кафе със сметана и кроасани и пише първите си разкази в стаята на един зловещ хотел в предградието Батиньол. Колет, литературен съветник на всекидневника "Матен”, попада на един от тези разкази и иска среща с автора. На тази среща тя му казва: "Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне”. И става точно така. В състояние е бил да пише от 60 до 80 страници на ден и за няколго години в хотелската си стая Сименон написва 450 разкази и новели! Така става един от най-плодовитите писатели на ХХ век. Той е най-известен с 75-те романа и 28-те разказа, в които участва инспектор Мегре.

Продължението е следното: той става секретар на една аристократка, собственица на списание в Ньовер, след което се лансира в писането на полулюбовни , полуморализаторски романи. Единственият му архив и източник на вдъхновение е илюстрираният "Ларус”. Използва много псевдоними за книгите си, които издателите публикуват, без да прочетат. Тази продуктивност му носи охолство. Той се оженва за приятелката от детството си Тижи. Когато отива в Холандия, го осенява идеята да напише един полулитературен роман – отдава се на криминалния жанр. Този първи, истински роман на Сименон – 120-ят или 150-ят според него излиза през 1928 г.; "Пьотр Латвиеца”. Целият Сименон се намира в тази книга; стилът, чувството за елипса, формулата. В тази книга се появява Мегре. За името на инспектора Сименон дава няколко версии. Една от тях е, че е заимствал името от съседа си.

През 1930 г. той тръгва на север и заедно с Тижи изследва полярния свят. В почивката пише. През 1931 г. издателство "Файар” публикува петия "Мегре”. Машината е завъртяна; киното започва да се интересува от романите му. Жан Тарид екранизира "Жълтото куче”, Жан Реноар закупува правата на "Нощта на кръстопътя”, Хари Бор пресъздава ролята на вече известния Мегре. По молба на Йожен Мерл, директор на списание "Пари матен”, Сименон се съгласява да напише пред очите на читателите роман за един ден и една нощ, поставен в стъклена клетка. Странците се показват на наблюдателите в процеса на писането.

За да си почине от романите за Мегре, които издателство "Файар” неуморно изисква, Сименон пише романи без Мегре. И пътува. С жена си прави обиколка на европейските столици. Пише поредица статии за "Льо жур”. Когато се завръща в Париж, в куфара си има три или четири завършени романа. Но и това не е достатъчно за "Файар”. Сименон е недоволен и подписва договор с "Галимар” – друго издателство, което се задоволява с един минимум от шест книги на година. За писателя това си е почти почивка.

Междувременно той вече е на кораб в Средиземно море. През 1935 г. заминава за Ню Йорк и този път решава да обиколи света: Южна Америка, Галапагос, Таити, Австралия и Индия. Синут му Марк се ражда през 1939 г. По време на окупацията един лекар диагностицира тежко сърдечно заболяване и му дава не повече от две години живот. Той написва "Родословие”, което с право може да се нарече първата версия на неговите "Мемоари”. След войната заминава за САЩ с Тижи и Марк. През 1950 г. в Тексас се развежда с жена си и на следващия ден се оженва за Дениз и се настанява в Аризона. Романите му вече се издават от приятеля му Свен Нилсен, който наскоро е основал издателството "Прес дьо ла Сите”. През 1952 г. той се завръща във Франция, където го посрещат триумфално. На следващата година се ражда дъщеря му Мари-Жо. (Тя се самоубива през 1978 г.)

През 1955 г. Сименон окончателно напуска Америка и се установява на Лазурния бряг, където написва романа "В случай на нещастие”. Но по финансови причини, свързани с плащането на данъцит, скоро заминава да живее в Швейцария.

Сименон е един от най-четените и най-богати писатели в света. През 1960 г. той е председател на журито на фестивала в Кан и налага (заедно с Хенри Милър) "Сладък живот”. През 1961 г. Тереза (жената, която в момента живее с него) постъпва на работа в семейството. Малко след това той написва "Когато бях стар”, друга автобиография, която е предвестник на "Интимни мемоари”. Преследван от страха от атомна война, Сименон построява в огромната си къща в Епаланж противоатомно укритие, което обзавежда с операционна зала. Малко след това в холандския град Делфзийл, където е написал първия си роман за Мегре, е издигната статуя на героя. Сименон присъства на тържеството, заобиколен от своите издатели и от шестимата актьори, изпълнявали ролята на инспектора.

През 1967 г. издателят "Ранконтр” от Лозана обявява публикуването на пълното му творчество – близо 80 тома. Това е годината, в която Сименон написва "Котката”, която ще дари Жан Габен с една от най-хубавите роли в живота му. След това ще се появят "Интимните мемоари”. Няколко пъти в живота си Сименон взима решение са престане да пише. Когато успява да направи това, започва да диктува.

Може ли да се нарече Балзак? Първият, който дръзва да направи това сравнение, бил Андре Жид. Много негови почитатели са убедени в това. Самият Сименон не вярвя в това сравнение. "С автора на "Човешка комедия” нямам нито една обща точка, освен плодовитостта.”

Жорж Сименон почива на 4 септември 1989 г. в Лозана от тумор на мозъка.

Биография    Цитати    Книги