Блог
Главная » 2011 » Август » 21 » Марин Василев (27 август 1867 г. - 14 декември 1931 г.)21:10 Марин Василев (27 август 1867 г. - 14 декември 1931 г.) |
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2 http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Marin_Vasilev?uselang=bg 
Орнамент от украсата на сградата на Софийска банка
http://stara-sofia.blogspot.com/2009_02_01_archive.html http://www.sghg.bg/newsite/index.php?module=pages&lg=bg&page=scollection Ако трябва да погледнем сбирката на Софийската градска художествена галерия от гледна точка на историческите периоди, трябва да отбележим, че тя не притежава творби на патриарсите на българската скулптура Марин Василев и Жеко Спиридонов. Единствено Борис Щатц е представен с 3 работи. Известно е, че през 1949 г. 13 скулптури от тази колекция се прехвърлят към новоосноваващата се Национална художествена галерия и работи на Шатц са сред тях. Художественият живот в София http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1389&nxt=1&update=all Само 10 години са нужни, за да се появи ново поколение, което със създаването на собствено дружество да се противопостави на идеалите на предходното. За разлика от „старите" художници дружество „Съвременно изкуство" (1903 г.) желае да се приобщи към европейското изкуство, като предложи свой национален вариант на модерните стилове. За него изкуството не се състои в академично вярното отразяване на селския бит и обичаи, а в индивидуализма на творческата изява. До голяма степен изкуството на художниците от това дружество е градско изкуство - т.е. то открива необятния свят на тънките душевни преживявания в портрета на своя съвременник, възхищава се от облика на съвременния град и предимно на своята столица, за него пейзажът е повече субективно впечатление, отколкото фотографски точна снимка, а езикът на импресионизма и зараждащия се сецесион е най-разбираем за оформящата се негова публика. Именно „Съвременно изкуство" превръща тези стилове в общоприети. Дружеството разширява не само стилово, но видово и жанрово своите творчески изяви. Живописци (Ярослав Вешин, Никола Михайлов, Никола Петров, Александър Мутафов, Елена Карамихайлова), скулптори (Марин Василев), архитекти (Пенчо Койчев, Георги Фингов, Киро Маричков), декоратори (Харалампи Тачев, Стефан Баджов), карикатуристи (Александър Божинов, Иван Славов, Петър Паспалев), критици (Андрей Протич, Д.П. Даскалов), писатели (Пенчо Славейков, Ив. Ст. Андрейчин) си подават рька, за да творят заедно в синтез. На дружеството и неговите членове дължим появата на най-характерните архитектурно-монументални знаци в София от началото на века - Халите, Банята, Св. Синод, Духовната академия. Художниците му, съвместно с утвърдените членове от по-старото дружество, а също и с руски художници, участват в украсата на новия столичен символ - храм-паметника „Св. Александър Невски" (1912 г.). Синтезът в книжната продукция, плаката, карикатурата, приложната графика обаче е най-забележим и действително прави от сецесиона градско изкуство поради непрекъснатата употреба на тези форми в социалния живот. Обликът на София от началото на века не просто е запечатан, а напълно съзнателно е изграден от художниците на „Съвременно изкуство". Благодарение на усилията им във всяка област, София от възрожденски тип селище се превръща в една от привлекателните европейски столици. Параклис-мавзолей Свети Георги Победоносец http://www.bulgariainside.com/bg/articles/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D1%81-%D0%BC%D0%B0%D0%B2%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%9F%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%86/616/ 
Херувимите в залата са изработени от Марин Василев, който е автор и на паметника на Васил Левски в Карлово. http://www.lostbulgaria.com/?p=3772 
Изкуството и Левски http://www.vlevskimuseum-bg.org/lev-izkustvoto-izobr.php Тримата от Европа http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2007/04/11/329851_trimata_ot_evropa/ Историята на новата българска скулптура започва в края на XIX век с едно случайно съвпадение. Първите трима светски скулптори са родени през 1867. Трябвало е обаче да изминат 140 години, за да може техни произведения да се съберат на едно място. ... Първите в новата българска скулптура: Борис Шац (1867-1932), Жеко Спиридонов (1867-1945), Марин Василев (1867-1931) http://www.events.bg/bg/articles/view/Purvite-v-novata-bulgarska-skulptura-Boris-Shats-1867-1932-Zheko-Spiridonov-1867-1945-Marin-Vasilev-1867-1931_644/ Представят творения на "първите в новата българска скулптура" http://news.ibox.bg/news/id_467382408 |
|
|
| Всего комментариев: 0 | |